Помня първата си "среща" с Ириней.
Аз пред телевизор "Опера", 6-7 години по-стар от него, той с главна роля в дипломна постановка на ВИТИЗ.

Накрая на финалния монолог, той забрави Станиславски и... Шаляпин, и пророни истински сълзи. Непрофесионално, може би малко досадно, но живо и трогателно. И така го ЗАПОМНИХ.!

(Както майка ми помнеше сълзите на селския свещеник, при първата му служба.)

После ме грабна заводския трескав ритъм на инженера, семейство (даже две) и малки деца, после внуци... И телевизията ми замени театъра.

И понеже сцената не ми е чужда (дълго е за разказване), живо си представих неговото "пътешествие" по сцените и извън тях.

Честит юбилей,
Царю честити Ириней.!

От поп-парА,
от милиционер-акъл,
от Слави-полезност,
от Библията- файда:))))

Момчето, абитуриент, още не актьор, пророни истинска сълза. И после цял живот не съм го виждал да плаче.
Има свестни и актьори, и попове, и полицаи (милиционери), и Слави е човек с добри страни, а Библията не слечайно е най-издаваната книга, НЕПРИВИЧНА и даже отблъскваща за неподготвения, но има време.
Аз съм математик и инженер, с НАУЧЕН мироглед, и в Библията намирам и мъдрост, и човещина, и увлекателни повести, и истински герои. Но е писана в ДРУГИ времена и на пръв поглед може да изглежда глупост за неподготвения...
(Майка ми например се чудеше, как така неучтиво Исус се обръща към майка си със "жено" от кръста. А на еврейски, както и на немски, "жено" е "госпожо".