Не случайно само молитвата „Отче Наш” са признавали богомилите. Тя е най-важното в Новия Завет. От научна гледна точка, това е щедьовър на концентрирана информация - няма и 50 думи, а може да бъде тълкувана в цели томове. Явно Исус си е давал сметка, че молитвата е с дълбочина трудна за разбиране, затова я придружава с някои основни напътствия.

Затова е добре като отвориш Библията на страницата на Господнята молитва, да я прочетеш заедно с цялата глава 6 (от Матей). Добре е да се прочетат и предишната глава 5, и следващата – 7, които също са необходими за тълкуването. Тук следва молитвата на съвременен български и веднага на „църковно-славянски”, който е всъщност средновековният български на образованите хора. Прочетен с любов и разбиране тоя стар текст, крие непозната красота и сила. Тая красота и сила се разкриват и в някои авторски песнопения по „църковно-славянския” текст:  

Отче наш, Иже еси на небесех! 
 Да святится имя Твое; да приидет Царствие Твое;
 да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли;
 хлеб наш насущный даждь нам днесь;
 и остави нам долги наша,
 якоже и мы оставляем должником нашим;
 и не введи нас во искушение,
но избави нас от лукаваго.
Яко твое ест царствие, и сила и слава во веки.
 Аминь.

Не е ли странно, че след съвета (или задължението?) да се заключиш за молитва САМ във вътрешната стая (Матей,6, 5-8), молитвата започва с Отче НАШ, а не с Отче Мой? Може би щеше да е странно, ако ВЕДНАГА след молитвата не бяха стихове 14 и 15:

„Защото ако простите на човеците прегрешенията им, и на вас ще прости небесният ви Отец;”
„Ако ли не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости прегрешенията ви.”

Поотделно е казано какво ще стане ако простим и ако не простим, но всъщност е повторено едно и също, толкова важно го смята ЛИЧНО ИСУС.!!! (Но въпросът за прошката е сложен и изисква отделна статия.)

Всеки може сам да прочете тия глави  - 5, 6 и 7 от Матей, и да помисли. Тук ще добавя накрая само една ДРЕБНА, НО СЪДБОВНА връзка между Стария и Новия Завет, която връзка отличава християните от днешните юдаисти. Исус казва "Не да наруша съм дошъл, а да изпълня" (Матей, 5, 17). Става дума за старозаветния закон, и почти сигурно за Десетте Божи Заповеди, защото Мойсей има Първозаконие и Второзаконие, и те уточняват някои съдебни и ритуални ПРАКТИКИ, които в голямата си част отдавна са изгубили актуалност.

Господнята молитва не е изгубила актуалност. Еднозначно ли е ясно какво означава "да простиш"? Не е еднозначно. Може да означава "да се примириш" с греха. Но едва ли ТОВА се иска от нас. Може да означава и "да разбереш", и тука нагазваме в дълбокото.

Защо хората по-лесно прощават на себе си, отколкото на другите? Защото знаят ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ПРИЧИНИТЕ за СВОЯ грях или грешка. За да се досетиш за чуждата причина за грях, е необходимо НЕ ПРИМИРИНИЕ, а ЧОВЕШКО СЪЧУВСТВИЕ към сгрешилия и РАЗУМ, ДОСЕТЛИВОСТ, "влизане в чуждата кожа". А това са СПОЙКИТЕ на една общност, това е ЗАЛОГ, това е УСЛОВИЕ за успех на тая общност. Защото егоистът може и да не го знае, но -

ЗА ЧОВЕКА НЯМА ЛИЧЕН УСПЕХ БЕЗ УСПЕШНА  О Б Щ Н О С Т.!!! И затова е "Отче наш", а не "Отче мой"!!!

И Десетте Божи Заповеди не са изгубили актуалност. И както казахме по-горе, ЗА ТЯХ Исус казва "Не да наруша съм дошъл, а да изпълня". Но тия Заповеди съдържат термина "ближен" в заповеди 9 и 10. "Не лъжесвидетелствай срещу ближния си" и "Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито живота му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък - НИЩО, КОЕТО Е НА БЛИЖНИЯ ТИ" (шрифта мой, б.а.).

А на прекия въпрос "Кой е моят ближен", Исус отговаря с притчата за добрия самарянин, която не е ПЪЛЕН отговор, а частичен - че НЕ САМО ЕВРЕИН може да ти е ближен. Но и тоя частичен отговор  е Д О С Т А Т Ъ Ч Е Н, за ДА ОБОРИ ТЕЗАТА ЗА БОГОИЗБРАНИЯ НАРОД в смисъла, който влагат ЧАСТ от юдеите - че САМО ТЕ са богоизбрани, а останалите са презрени гои. Още повече, че в цитираните стихове 14 и 15 (след Молитвата), се иска да простим не само на ближния, а но ЧВЕЦИТЕ ВЪОБЩЕ.

Коя е тая ГРУПА от евреите, с която спори Исус, и накрая ги нарича "синове на дявола"? Макар че евангелията не отговарят пряко на тоя въпрос, има ЕДИН НАЙ-УБЕДИТЕЛЕН ОТГОВОР.

В неделята преди Пасха, Исус е посрещнат ТРИМФАЛНО от множеството извън града. Даже децата викат "Осанна". Той отива направо в Храма, Соломоновия Храм, и от портите започва нещо НЕЧУВАНО  - ПРОГОНВА С БИЧ сарафите обменящи едри пари за дребни (по-рядко обратното) и търговците на жертвени животни. Но той ги бие, за да се сеща ПЪРВОСВЕЩЕНИКА, че не им е мястото в Храма. Иначе, тяхната работа е необходима - не всеки който иска да принесе жертва си води животното отдалеч, и не всеки има точната монета, която иска да принесе в дар.

Но ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ е допуснал МОНОПОЛ на сарафи и търговци в храма, очевидно срещу ЗАПЛАЩАНЕ, защото ако ВСЕКИ може да търгува там, желаещите ще се избият за място! Христос отнема на търговците и първосвещеника денят, който им храни годината! Как да не го разпнат!?!? Още повече, че неговите думи според евангелиста Йоан "Вие сте синове на дявола" НЯМА СРЕЩУ КОГО ДРУГИГО  да са насочени, освен срещу БИТИТЕ ОТ НЕГО  и затова ЯРОСТНО СПОРЕЩИ с Него.

И именно СТРАЖАТА НА ПЪРВОСВЕЩЕНИКА арестува Исус в нощта на четвъртък срещу Разпети Петък, скрито от очине на множеството, в Гетсиманската градина. И познайте кои са ПРОТЕСТЪРИТЕ, които викат "Розпни го" пред Пилат Понтиски.  Това НЕ Е МНОЖЕСТВОТО викало "Осанна" четири дни по-рано, а МОНОПОЛИСТИТЕ на първосвещеника главен банкер.

СОЛОМОНОВИЯТ ХРАМ е бил и Б А Н К А. Това личи от Макавейските книги в Библията. И може ли първосвещеникът да не е банкер? И то ГЛАВЕН БАНКЕР? И ето я връзката с числото на Звяра 666 днес, в нашето АПОКАЛИПТИЧНО време.

Главната банка.

ГЛАВНАТА ГЛАВНА БАНКА.