Трябва да е било към 1982-3г.

Не познавах поета, нито бях виждал снимката му. Знаех само "Колко си хубава..."
Пътувах в командировка до Бургас с плупразен влак. В купето само още един човек. Помълчахме, но полека се разговорихме, откровено като непознати.

Той каза, че е бил учител в Родопите, обичан от децата на българомохамеданите. Спомена и за голямата си любов (и съпруга), и как бил щастлив, че я обича, независимо дали и тя го обича. Аз носех анасонлийка и му предложих чашка. Той прие.

Разговорът се задълбочи и той попита какво мисля за... смисъла на живота. Аз отговорих това, което ОТДАВНА мислех - без ВЕЧНОСТ няма смисъл. (Имах предвид не ЛИЧНА вечност, а вечност на човечеството и даже въобще на живота във вселената). Поетът каза "Целувам ти ръка за тия думи"...

Как не попитах ТОЙ какво мисли! И той не счете за нужно да каже.

Разбрах с кого съм говорил, когато видях некролога във весника след 20-ина години.

*     *     *     *     *
Толкова прекрасен може да е човекът, особено децата, и жените, и любовта, и смисленият труд, и природата... 

Имаше филми, а и сам съм мислил, каква черна бездна ще се отвори пред човек ако знае, че са хвърлени стотици ядрени бомби и всичко живо на Земята е обречено. Ами ако имаш деца и внуци? Боже опази. Адът е сладък сън пред такъв ден.

Но е възможен  и по-черен ден - ако астрофизиците разберат, че вселената е започнала да се свива в една черна дупка, такава от която се е появила след Големия Взрив. С ИЗТРИТА ПАМЕТ за минали вселени...

Наистина, без вечност няма смисъл. 

Не е ли идеята за съществуване на Вечния Бог едно спасение от безсмислието?

любовта и щастието са кратки по вечност.

Да, но ИДЕЯТА за вечност е вечна. Поне докато я има Вселената.
После, дали е кратко нещо, което оставя спомен и следи за цял живот, даже у потомството?

много отдавна го чета. Може би дори (неволно) му подражавам. Той минаваше през времето във всички посоки. Постави своя пътепоказател и замина сам. После го оплюха и забравиха. На него му е по-добре без тях, там.

Аз не разбирам от поезия (освен Ботев, Дебелянов, Вапцаров...), но него бих прочел на стари години. Беше Човек!