
Прочетен: 4696 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2023 10:12


Още в 1990 г. доклада Ран-Ът отбелязва, че са започнали разрушителни процеси и вече започнало масово напускане на най-високо квалифицираната част от кадрите на българската високотехнологична промишленост. Така нар. “демократизация” на страната е по същество ликвидация на обществено богатство, деиндустриализация, деинтелектуализация и демодернизация. По данни на Международния валутен фонд брутният вътрешен продукт на страната през 1987 г. е 36.5 млрд. долара, в 1998 г. е три пъти по-малко – 12.2 млрд. долара. При това изследванията на процеса на деиндустриализация на страната стигат до извода, че той е бил подчинен повече на политически, отколкото на икономически цели. През този период е протекла основната част от ликвидацията на българската индустрия. Броят на заетите в Сектор “Индустрия” пада от 1989 до 2001 г. от 2 млн. 32 хиляди човека на 813 хиляди, т.е. останали са около 40 % от заетите преди това.
Около 1 млн. 200 хиляди души от индустрията са загубили работата си, хиляди инженери и висококвалифицирани специалисти са безработни и се занимават с дейност, която е много под квалификацията им. Брутната продукция, произвеждана от българската индустрия пада в 2001 на 50.8 % в сравнение с 1989 г., но сривът в електрическата и електронната промишленост, както и в машиностроителната и металообработващата промишленост е много по-голяма – до 1996 г. те намаляват три пъти. През 2001 г. обемът на брутната продукция на хранително-вкусовата промишленост намалява с 2–6 пъти в сравнение с 1989 г. Почти два пъти падат в периода 1989–2001 г. дълготрайните материални активи. При това очакванията, че приватизацията, частната собственост ще направят икономиката по-ефективна и ще повишат производителността на труда не са се осъществили. Данните показват, че производителността на труда в частните предприятия през 2001 г. е по-ниска от тази в държавните.
През 1989 г. сектор “Индустрия” произвежда 51.5 % от брутната добавена стойност в страната, през 2001 г. този дял пада на 28.5 %.
Ако вземем индекса на промишлената продукция в България през 1980 г. за 100, в 1989 г. той е 139, през 2009 г. – около 30, т.е. страната се е върнала в световната историческа надпревара с десетилетия назад. През 2011 г. България е на последно място в Европейския съюз в сферата на изграждане на информационно общество и в износа на високотехнологична продукция.
Според изследване на Българската стопанска камара от 2010 България в резултат на две десетилетия преход към периферен капитализъм е на последно място по индекс на глобална конкурентоспособност, с най-малко патенти в страната и чужбина на милион жители сред 27-те страни от ЕС, с най-ниски възможности за творчество и иновации, а българската икономика е сред най –слабо обновяващите се икономики. На последно място е в ЕС и на 96-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на иновации. Българската промишленост е ориентирана предимно към секторите на природните ресурси и евтината работна ръка. Около 75 % от износа се формира от преработени суровини, нискотехнологични продукти и изделия без значима добавена стойност (12). При това тенденцията е на непрекъснато намаляване. Така например по данни на Eurostat броят на заетите във високотехнологичните сектори на промишлеността в България като процент от общата заетост е намалял от 57% през 2000 г. до 45% през 2005. По произведен в страната високотехнологичен продукт България се е сринала на последното място в сравнение с всички 27 държави в ЕС. Имаме повече от двойното изоставане от средноевропейските показатели, което не само не намалява, но и непрекъснато се увеличава.”
Още в 1990 г. в доклада Ран-Ът отбелязва, че са започнали разрушителни процеси и вече започнало масово напускане на най-високо квалифицираната част от кадрите на българската високотехнологична промишленост. Така нар. “демократизация” на страната е по същество ликвидация на обществено богатство, деиндустриализация, деинтелектуализация и демодернизация. По данни на Международния валутен фонд брутният вътрешен продукт на страната през 1987 г. е 36.5 млрд. долара, в 1998 г. е три пъти по-малко – 12.2 млрд. долара. При това изследванията на процеса на деиндустриализация на страната стигат до извода, че той е бил подчинен повече на политически, отколкото на икономически цели. През този период е протекла основната част от ликвидацията на българската индустрия. Броят на заетите в Сектор “Индустрия” пада от 1989 до 2001 г. от 2 млн. 32 хиляди човека на 813 хиляди, т.е. останали са около 40 % от заетите преди това.
Около 1 млн. 200 хиляди души от индустрията са загубили работата си, хиляди инженери и висококвалифицирани специалисти са безработни и се занимават с дейност, която е много под квалификацията им. Брутната продукция, произвеждана от българската индустрия пада в 2001 на 50.8 % в сравнение с 1989 г., но сривът в електрическата и електронната промишленост, както и в машиностроителната и металообработващата промишленост е много по-голяма – до 1996 г. те намаляват три пъти. През 2001 г. обемът на брутната продукция на хранително-вкусовата промишленост намалява с 2–6 пъти в сравнение с 1989 г. Почти два пъти падат в периода 1989–2001 г. дълготрайните материални активи. При това очакванията, че приватизацията, частната собственост ще направят икономиката по-ефективна и ще повишат производителността на труда не са се осъществили. Данните показват, че производителността на труда в частните предприятия през 2001 г. е по-ниска от тази в държавните.
През 1989 г. сектор “Индустрия” произвежда 51.5 % от брутната добавена стойност в страната, през 2001 г. този дял пада на 28.5 %.
Ако вземем индекса на промишлената продукция в България през 1980 г. за 100, в 1989 г. той е 139, през 2009 г. – около 30, т.е. страната се е върнала в световната историческа надпревара с десетилетия назад. През 2011 г. България е на последно място в Европейския съюз в сферата на изграждане на информационно общество и в износа на високотехнологична продукция.
Според изследване на Българската стопанска камара от 2010 България в резултат на две десетилетия преход към периферен капитализъм е на последно място по индекс на глобална конкурентоспособност, с най-малко патенти в страната и чужбина на милион жители сред 27-те страни от ЕС, с най-ниски възможности за творчество и иновации, а българската икономика е сред най –слабо обновяващите се икономики. На последно място е в ЕС и на 96-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на иновации. Българската промишленост е ориентирана предимно към секторите на природните ресурси и евтината работна ръка. Около 75 % от износа се формира от преработени суровини, нискотехнологични продукти и изделия без значима добавена стойност (12). При това тенденцията е на непрекъснато намаляване. Така например по данни на Eurostat броят на заетите във високотехнологичните сектори на промишлеността в България като процент от общата заетост е намалял от 57% през 2000 г. до 45% през 2005. По произведен в страната високотехнологичен продукт България се е сринала на последното място в сравнение с всички 27 държави в ЕС. Имаме повече от двойното изоставане от средноевропейските показатели, което не само не намалява, но и непрекъснато се увеличава.
НЕЯСНО ОСТАВА
Защо тая икономическа Библия на прехода е непозната на обществото? Непозната до такава степен, че гражданите подскачали по сините митинги на нашата Цветна революция, я приемат кото бълнуване на болни мозъци. Въпреки, че и без тая библия КАТАСТРОФАТА на Родината е ОЧЕВИДНА - ние внасяме всичко, даже домати, по износ на които бяхме на първо място в Европа. Това заслепение доказва, че на тия сини митинги са получили някакво ТРАЙНО внушение, може би психотронна хипноза. Някаква МАНИЯ, която заслужава нова глава в психиатрията. Мания която по същество е "заслепение от Макартизъм".
Тагове:
Загубената в прехода БГ икономика. Дкуме...
Загубената в прехода икономика на БГ. Ча...
Участвал съм като работник в товаренето на машини за износ в Пакистан. Защото нашите ПАЗАРИ вече бяха изгубени и машините не работеха. Изправни машини.
По същата причина, изгубените пазари, емигрираха и специалистите.
Приината?
Новите съюзници постъпиха с нас ХИЩНИЧЕСКИ. Настаниха се на нашите пазари и нещо повече. Започнаха да ни внасят "помощи" масло и маргарин от своите ИЗЛИШЪЦИ, които помощи не ни трябваха - имахме си по-качествени от техните. Но заради "помощите" нашите крави влязоха в бурканите и бяха изядени.
Знам, че няма да пуснеш и тоя коментар, дребна душичко.
Но ще ти го натяквам всеки, абсолютно всеки път, като почнеш да се окапваш.
Станало това, станало онова....
КОЙ БЕ, ПИТАМ ТЕ, КОЙ ГО НАПРАВИ? ЩЕ КАЖЕШ ЛИ?
Както съм споменавал, България трябва да е загубила 4/5 от икономиката си, ако не повече. Защото Ран и Ът не отчитат загубите в селското ктопанство. От което останаха само зърнопроизводството и слънчогледа.
Он не видел, дека промишлеността умре от ЗАГУБА НА ПАЗАРИТЕ, които ни отнеха новите съюзници.
Он не видел и краха на земеделието. И ТОВА НЕ ВИДЕЛ, горкият слепец по пладне (като всички родни психо-десни, облъчени и увредени на подскачащите сини митинги). Селто със ЗАПУСТЕЛИТЕ къщи, УЧИЛИЩА И ЦЪРКВИ? Оти бре?
Оти не виде СЕЛОТО бре турколоже? ОТИ?!?
Оти си ЗАРАЗЕН от споменатата по-горе МАНИЯ. Мания на заслепение от Макартизъм. Вносна боледт, като КДВИД.
ОН видел кой е приватизирал РАЗВАЛИНИТЕ на промишлеността. Които струват колкото земята и сградите (ако са потребни някому, а повечето НЕ СА ПОТРЕБНИ никому).
Тук трябва да му се признае ЧАСТ от истината, нищожна част. Да, след като беше обявено, че ВСИЧКО ще се приватизира (което НЕ е направено в никоя РАЗВИТА страна!!!!!!), след тая блага вест, естествено че първи се усетиха какво ще се случи РЪКОВОДИТЕЛИТЕ на предприятията (плюс някои реститути) и започнаха да се спасяват КОЙ КАКТО МОЖЕ. А какво да правят?
Директорът на текстилния завод "8 март" в София, каза откровено:
"Тия заводи някой ги е строил, някой ги е развивал. И какво? Сега да ги подарим на чужденци?"
Защото никой в България НЯМАШЕ готов капитал за приватизация. Западно-германците имаха капитали и те, ТЕ, Т Е приватизираха Източните си сънародници ДО ШУШКА. НИТО ЕДИН източно-германез не приватизира НИЩИЧКО. И източните до днес са по.бедни от западните немци. Това щеше да се случи и у нас - само чуждунци да приватизират. Така че хвала на нашите стопански ръководители (плюс реститутите), че взеха каквото можаха. Масовата приватизация е ГЛУПОСТ, по-неефективна от социализма. НЕВЪЗМОЖНО е М А С А Т А да управлява.
Тук за първи път ще похваля и нашите спортисти, станали по принуда "мутри". Ако не се бяха ориентирали да заемат НИШАТА на сенчестия бизнес, щеше да го направи ЧУЖДАТА мафия. Имаше такива опити. Към завод "8 март" проявяваха интерес СИЦИЛИАНСКИ "предприемачи"...
КЪДЕ СА ПАРИТЕ ОТ ЛИХВОТОЧКИТЕ?
КЪДЕ СА ПАРИТЕ ОТ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ БОНОВЕ?
КАКВИ ПАЗАРИ ОСВЕН СЪВЕТСКИЯ СИ ИМАЛ, АКО НЕ Е ТАЙНА?
КОЛКО БАНКИ СИ СПОМНЯШ ПРЕЗ 1990 - 1998 Г.?
Еша си нямаш да се правиш на луд, ама някои помним, да знаеш!
ЕДНО НЕЩО Е ВЯРНО ОТ ТОВА, КОЕТО СИ НАПИСАЛ В КОМЕНТАРА СИ И ТО Е?
ДУМИТЕ "МАСОВА" И "ПРИВАТИЗАЦИЯ" НЯМАТ НИЩО ОБЩО.
Се файда, казват по родния ти край.
"КАКВИ ПАЗАРИ ОСВЕН СЪВЕТСКИЯ СИ ИМАЛ, АКО НЕ Е ТАЙНА?"
Тъй като тоя негов въпрос ме остави почти без дъх, взимам кратка почивка.
(Истината е че СССР и ГДР имаха 60% от външната ни търговия, ноте бяха ПОВЕЧЕ от 60% от населението на соц. страните (без Китай).
Ще се постарая да отговоря в СПЕЦИАЛЕН ПОСТИНГ, защото са МНОГО психо-деснтите колеги, които черпят знания от синята кръчма.
относно разните изчезнали фондове, най-добре е да се запита МВФ, защото те причиниха хиперинфлацията която изяде каквото можа.
Но грабежът не е останал без наблюдение. Лично Жан Виденов беше казал, че само НАШИ играчи на пазара са се възползвали от тоя грабеж. Значи са ИЗВЕСТНИ!!!
