Разпети петък.

Само пет дни след триумфалния Вход Господен в Иерусалим.

Картината на Входа Господен не може да бъде измислена. Смиреният босяк язди магаре. Хилядното множество застила пътя му с дрехите си и с палмови клонки, и даже децата викат "Осанна". Апостолите му казват "Учителю, забрани им". Той отговаря "Ако им забраня, камъните ще завикат".

ТОЙ ЗНАЕ, ЧЕ ДЕНЯТ Е ИСТОРИЧЕСКИ. И съзнателно го води към известният му финал - кръстна смърт. Но преди това има работа за вършене. Трябва да затвърди със символични ДЕЙСТВИЯ, да, д е й с т в и я, НОВИЯ ЗАВЕТ - да любим ближния.

И първото от тия действия е... (?!?!?)
да прогони с БИЧ, да, б и ч, "менячите на монети и търговците" от храма.

В скоби, тия менячи на монети и търговци вършат обществено-полезна работа. Поклонници идат от близо и далеч, и не всеки си носи жертвено агне и нужните монети - едри или дребни. Но Първосвещеникът е намерил начин да ПЕЧЕЛИ от тая дейност, като допуска, не без корист, ЧАСТ от търговците в двора и в самия храм. Който храм и без това е И БАНКА. Банка по естествена причина - сигурната охрана, здрави стени и висока репутация (НАЙ-ВИСОКАТА тогава), главни условия за една банка до днес. Затова бедни и богати (както сега) внасят спестеното или натрупаното за сигурно съхранение.

Но, НО, Н О, ЛИХВАТА Е ЗАБРАНЕНА (спрямо евреи) ПО ЗАКОНИТЕ НА МОЙСЕЙ. Което не може да попречи на първосвещеника да финансира безлихвено, с друга печалба, себе си, приближени и влиятелни хора, които могат да са му полезни. Което е СКРИТА ЛИХВА. Споменавал съм не веднъж в блога, че от Макавейските книги в Библията се вижда ролята на храма като банка.

И Първосвещениците владеят НЕ-простото изкуство на банкирането. И са първообраз на днешните банкери. А претенцията им, че освен това са и ЕДИНСТВЕНАТА връзка на хората с Бога, ЕДИНСТВЕНИЯТ Бог, е първообраз на претенцията на ДНЕШНИТЕ ГЛАВНИ БАНКЕРИ, че имат право на господство над Глобуса. А Исус казва не за всички евреи (те го посрещат триумфарно), а за СПОРЕЩИТЕ с Него в Храма (които не може да са други освен сарафи и търговци които е прогонил с бич), на ТЯХ казва Исус, че са синове на дявола, който е открай-време човекоубиец.

Темата е безкрайна, затова ще я приключим кратко и затова неизбежно остро. За съжаление, защото остротата е по принцип нежелателна.

Какъв е смисълът, ИСТОРИЧЕСКИЯТ смисъл на грубото действие с бича? Плюс наричането на изгонените които спорят с Него "синове на дявола"? Всъщност има ли исторически смисъл или е акт със значение ЛОКАЛНО във времето и пространството? Но Исус не е локална, племенна фигура, макар че е евреин от Назарет. С притчата за добрия самарянин, той поставя човеколюбието над верските разногласия. И проповядва пришествието на Царството Божие, което е ВЕЧНО. Неговата мисия е да подготви СВЕТА, Ц Е Л И Я свят, за ВЕЧНОСТТА.

И първото условие за настъпване епохата на любовта е:

БАНКИРАНЕТО (и банкерите) ДА БЪДЕ ИЗГОНЕНО от обществени функции които НЕ СА БАНКИРАНЕ. Като глобалното господство например.

"Обущарю, (съветвай ме само) до обувките", беше казал един художник на съветник-обущар.

Изтрих два коментара, злобен и добронамерен, защото се ОТКЛОНЯВАТ от темата на заглавието като спорят, че Исус не е евреин. Първият вероятно се основава на това, че Исус може би е говорел арамейски. Ами като е обикалял и ПРОПОВЯДВАЛ в Юдея, на какъв език е било?
Освен това има данни, че Исус е бил рус. Което НЕ Е ВАЖНО. Децата на Йаков-Израил са от различни майки и между тях не всички са семити.
Но, повтарям, за МИСИЯТА на Исус не е важно дали е евреин или не. Макар че има в евангелията негови думи на презрение към НЕ-юдеите, има и обратните свидетелства.