Като прегледах в услужливия Гугъл доста стихове на Радой, не намерих по-близък на моето сърце от

В този стар квартал където
Сродява всички бедността
И още непроходило детето
До гроба знай си участта

Където всеки всекиго познава
Колко грехове и ризи притежава
...

Все едно е писано за

моето цветно,
влюбено детство
в сивия краен квартал.

Но Радой, тая душа на нежен лирик, е извистин с епиграмите си. Щото са политически и СЛУЧАЙНО са в угода на ГОСПОДСТВАЩАТА либерастия и антикомунизъм. А епиграмите са неговото изкушение и проклятие от първата, писана преди 9-ти септември (той тогава е ремсист, т.е. прото-комунист).

Прочел Димитър, Митко (това му е истинското име) в лявата преса нещо против тогавашен финансов министър, нещо хапливо, може и карикатура да е имало и, душа лирично-доверчива, написал

Фигура суха
Глава куха.

Епиграмата била отпечатана и имала успех. Но какво е разбирал юношата от финанси?

Много години след 9-ти той написа за бай Тошо

Сит търбух
За наука глух.

И това се хареса и излезе в стихосбирката "Люти чушки" с илюстрация от великия Борис Димовски - прасе на което опашката е парафът на Тодор Живков. Но колко поета  е познавал героя си? Знаел е като всички простонародния му говор и поведение, и външност.

А по разпореждане на тоя "сит търбух за наука глух", у нас търпеливо, за десетилетие, се създадоха ДЕСЕТКИ научни институти. В години, когато всеки лев беше нужен за заводи, язовири, жилища, и НЕ ДОСТИГАШЕ. И ТЖ е знаел какво прави, защото каза
- Ние знаем, че тези институти сега не са на голяма висота, но един ден ще бъдат!

Защото без НАУЧНО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ няма интензивно развитие в никоя област. И ИМАХМЕ научно обезпечение. Най-малкото, имахме във всяка област на науката хора, които следяха световните научни списания и форуми с върховите достижения и можеха да консултират проектанти и държавни органи. Имахме и собствени постижения.

И България към 1988-ма зае 30-то място в класацията на ООН за човешкото развитие.

А поетът, със своята наивност, стана причина да пламне Партийният дом и за малко не ни пламна чергата, като в Югославия. Мнозина помнят, как той се появи на екрана на БНТ, единствена ТВ тогава, и призова хората да спасяват някойси, който щял да се самозапали ако не се махне петолъчката от шпила. Събра се побесняла тълпа и който трябва подпали Партийния дом. Мошеникът който щеше да се пали, НЕ СЕ ЗАПАЛИ и може да е жив и здрав до днес. А Радой, ни лук ял ни лук мирисал, продължи да е знаме на антикомунизма. Поетът завърши като ренегат.

"Чрез копелдизация към велика нация."
А през 1968-ма изцяло се хванал на вражата въдица и загасил лампите си у дома в обявения от "Гласът на Америка" час.