Спомени на художника Александър Божинов.

Доживях да ми попадне нещо от калибъра на Записките на Захари Стоянов. Аз ценя тия записки като дар Божий. Много пъти съм се питал, какво щяхме да знаем за Априлското Въстание без Захари? Чак страшно. Най-безценното от паметта ни за страшното и велико време, е висяло на толкова тънък косъм -  живота само на един човек, сред толкова хиляди погинали!

А то сме имали ОЩЕ ТАКИВА СЪКРОВИЩА.!!!

Благословена да е паметта на Татяна Лолова, която за мене е най-голямата на света комедийна актриса. Кой ше назове друга? Няма, даже далечно подобие няма. Сетил ли се е някой да го каже? А тая чутна фигура била и МНОГО ПОВЕЧЕ от актриса, щом e предложила преиздаване на забравения шедьовър на художника Ал. Божинов. 

Книгата "Минали дни", богато илюстрована, преиздадена в София през 2017г., не се наемам да рекламирам със свои думи. Само ще цитирам ДВА КРАТКИ ЕПИЗОДА от времето на Сръбско-българската война 1885г. А спомените са от 1882 до 1947-ма, цели 65 години, рядкост световна, особено за ярък и активен талант:

"По улица "Московска", откъм източната страна, денонощно вървяха войски... Всичко това бързаше, почти тичаше да стигне до сръбската граница... На тая улица, тъкмо срещу северната страна на черквата "Св. София", в една прихлупена къщурка беше дюкянчето на беден обущар-кърпач. Той по цял ден стоеше пред разкривената вратичка на работилницата си, посрещаше минаващите войски и викаше, колкото му глас държеше: "Ураа, с венци у Белград! Ураа, крал Милан без уши!" И цялата тая върволица въоръжен народ, откъм "Св. София" та чак до Падуяне, подемаше "Ураа!", без да знае кому отговяряше на поздрава...."

"Пукотът на топовете от боевете при Сливница ясно се чуваше в София и стъклата на прозорците се тресяха и звънтяха, а през нощта по ясното зимно небе безбройни "падащи звезди" се спускаха и кръстосваха... ...Видение дивно и прокобно, невиждано дотогава и неповторено до днес... Нашата прислужница, 18-20 годишна, обясняваше на събралите се: "Това са душите на измрели човеци, погинали в битките, па сега бегат по небето да си намерят свърталище".

Документ, че в съдбовни дни Господ е посещавал България. И може би пак...

Мачорин дол, в края на Сливнишкото село Алдомировци. Там е къщата на свако ми, чист древен шоп. А на 50 метра над къщата има три артилерийски гнезда от времето на епопеята, доскоро поддържани от Сливнишкия полк, вече изчезнал.
Като отида там, винаги ми настръхва козината. Хълмът които са държали на прицел, е съвсем наблизо, няма 200 метра. И тилът на артилеристите няма естествена защита, ако не броим древното гробище. Нужна е била пехота за охрана. Дали я е имало?

Съединението нарушава Берлинския договор. То наистина е своеволие на Захари Стоянов и група около него. Главна причина за успеха му, е... неизпълнение на една точка от Берлинския договор - в Румелия да има ТУРСКИ ГАРНИЗОНИ.
Защо ги няма гарнизоните? Русия е подписала в Берлин, защото няма сили да воюва с цяла Европа. Но руският външният министър се обажда на турския, че ако САМО ЕДИН турски войник стъпи в Румелия, Русия ще навлезе в Армения (която я няма в Берлинкия диктат).
За да не бъде обвинена за съединението, Русия изтегля своите офицери, обучаващи армията ни. Но тия офицери ВЕЧЕ ПОЗНАВАТ БЪЛГАРИТЕ. И мнението им е, че "сега българите ще изколят сърбите". Е, не са изклани, защото удрят на бяг. А крал Милан, изоставен от охраната си, плаче от срам и говори за абдикация. Не е пленен по една случайност.