Няколко момчета от детския хор "Бодра смяна" вървяхме по ул.Симеон, около пресечката с Опълченска в София. Откъм черквата се зададе свещеник. 

(От преди 9-ти септември до 10-15 години след това, у момчетата имаше обичай, като видят поп да викат на някой близостоящ "предавам ти поп" и да го докосват.. Имаше и по-лош обичаи, да викат при докосването "един на нула, кой предаде Левски".)

И моите приятели започнаха да си "предават поп". Аз, не знам защо, някакси не можех така да обидя човек. И не "предадох попа". А той отблизо се оказа висок, представителен, и каза с школуван бас
- Аз видях, младежо, какво направи ти, затова ще бъдеш благословен!.

Ако е бил благословен моят живот, живот меко казано не лек, не заможен и не сладък, то благословията е нещо твърде особено.

Но като помисля, имал съм вяра, че ДОБРОТО, че правдата побеждава на света. И съм се мъчил да постъпвам по правда и добро. Имал съм вяра, надежда и любов!

Виж ти какво излезе - ИМАЛ СЪМ ВЯРА, НАДЕЖДА и Л Ю Б О В !!!

И това хич не е малко.
И може би е най-голямото.
Изглеждаше ми невероятно например, че получих от едно момиче най-доброто, което може една жена да даде на един мъж.
Получих и добра професия, и успехи (не много, но не дребни) в тая професия, каквито повечето хора нямат.

Брат ми, по-стар с три години, ми призна в зряла възраст например, че ми е завиждал за любовта, взаимна, с едно момиче  Той не беше имал тоя късмет, макар и красив, и с успех сред жените, и създал добро семейство. А на смъртния си одър каза на сина си
- Да уважаваш чичо си. Той е много умен човек!
На което синът отговори лековато
- Ще го уважавам, защо да не го уважавам.
Може би е за чудене, но синът наистина ме уважава до днес, и то искрено, и от сърце.

И децата ми от първия брак общуват с тия от втория, и ВСИЧКИ се събираме редовно на 26-ти декември. И внуците така обикнаха тоя празник, че не го пренебрегват, макар и порасли...

Има някаква сила благословията...

викахме само- поп иде, за черно се дръж. И досега се оглеждам за черно, щом видя поп- и се разсмивам.

В групата момчета с която започна поста, имаше и попски син, Мишо. Не забелязах тогава, дали и той "предаде поп". Едва ли. Беше свястно момче. Но колегата на баща му благослови само мене. Да не би пък това да е бил бащата на Мишо?!?

Спомням си тази игра ! Толкова рядко можеше да срещнеш поп !

Ние казвахме : Предавам ти попа да го хвърлиш в морето.

Веднъж един общински служител, смазан от десетилетия бедност и канеларска сивота, нещо ме върна за още документи. Отидох в съседната стая да ги поискам и казах, че ме праща "един плумъртъв плъх" . Чиновничките се смаяха "какви думи за бай Данчо"!
Чудя се как все пак са ме обслужили! Сигурно още съм излъчвал юношеска невинност.