През 1756г. Седемгодишната война заварила Гьоте 7-годишен[1]. Родният му Франкфурт се разделил на две партии – за и против пруския крал Фридрих Велики. Дядо му бил „против”, а баща му „за”, скарали се и после внукът ходел у дядо си сам. Там слушал хули за любимия крал и вехнел. Поетите, първи журналисти по онова време, разпалвали до истерия възторга и повече омразата. Всички доводи на едната партия били отхвърляни от другата. Всичко било охулено. Момчето загубило вяра в справедливостта, започнало да презира хората и безгрижните му дни свършили. Излекувало се години след войната. Добре, че тя била само седемгодишна.

По-късно Гьоте забелязал[2] подобен синдром у английските поети. Те виждали в Англия само глупост и безумие и затъвали в черен песимизъм! Гьоте подробно обяснява това с пристрастяването на английските си колеги към размяна на отровни партийни сатири в пресата. Добре, че по онова време пресата не била масова.

Вече 1/3 век нашите медии масово бълват партийни омрази. Чувството за несправедливост, презрението към своя народ и черният песимизъм също станаха масови и на свой ред превзеха медиите. Това е откритият от Гьоте синдром на усложненията от партийния бяс (СУПБе - не по-малко от СПИН си струва да се запомни), но сега е масов, защото сега има масмедии. Може ли да си щастлив с чувство за несправедливост и с презрение към своя народ? Вазов пише[3] „В тая минута, в която всяка партия пуска най-отровните стрели против насрещната, за да я убоде, уязви и погуби, в тая минута, казвам, тия стрели падат и се забиват в тялото на всичкия народ”.

Кукувицата снася едно яйце в едно чуждо гнездо за една година. Там пилците на домакините загиват. Масмедиите започнаха да снасят презрението към своя народ десетки пъти на ден, 365 дни в годината, в милиони домове. Не сме загинали, но посоката е тая. И как да не е, като пак медиите през ден ни поднасят анкети, че сме най-нещастни на света. И измислят причини, които се въртят около униварсалната – колко сме долни. Така можеш да обясниш всяко зло у нас, но ако сме толкова долни, какъв е смисълът да ни има? И медиите услужливо показват факти и прогнози, че се топим като сняг. Пътници!

Но, освен новите технологии, „нищо ново под слънцето”[4]:

„Удар от бич резки прави, а удар от език кости троши. Мнозина са паднали от остър меч, но не толкова, колкото са паднали от език. ...люта смърт е неговата смърт и самият ад е по-добър от него.”[5]. Излиза, че и тук, за тая люта смърт, са в сила първите думи от Евангелието на Йоан, „В начале бе слово”, само дето словото не е Божие. НАШЕ ЛИ Е ИЛИ Е НА НЯКОЙ ДИРИГЕНТ НА МЕДИИТЕ?

PS: Едно зло не идва само. Партийният бяс си има компания, която ще разгледаме едно по едно занапред. За да победиш лошата карма, трябва да знаеш причината. 

PS 2: Партийният бяс и независимостта на САЩ.
Споменатите в поста английски поети, не са били сами. Някой си писател Пейн, разпространява в американските колонии памфлета "Здравият разум", според който всичко справедливо и разумно жадува да се отдели от Англия. Продадени са 120 000 кземпляра, които са минавали от ръка на ръка, 5 години преди победата над английските войски. Този памфлет не е бил някакво изключение. Такова е било господстващото настроение. Пак "В начале бе слово"...

[1] Гьоте, „Поезия и истина: Из моя живот”, книга втора, абзац 2-6

[2] Гьоте, “Поезия и истина: Из моя живот”, книга тринадесета

[3] Вазов, Събрани съчинения, Критика и публицистика 1877-1885г.

[4] Библията, Книга на Еклесиаст или Проповедника, (1; 9)

[5] Библията, Книга на Исус син Сирахов, (28; 20-24)