През 1993-та гостува на стадион "Васил Левски" за приятелски мач Италия с Роберто Баджо и всичките си звезди. А наши национали бяха звездите, направили чудото на Американското лято ,94. Бихме ги с 2:0. Това тогава си беше в реда на нещата.

Но тук думата ми е за друго. През второто полувреме изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, от сектора зад южната врата някаква агитка подхвана

- Чер-ве-ни бо-клу-ци, Чер-ве-ни бо-клу-ци.....

И така до безкрай. Хората се оглеждаме и се чудим кво става. И за оти.

Оттогава не съм стъпвал на мач. Май не съм само аз. То и победите май не стъпват там.