Плъховете не са това което са.

П л ъ х о в е т е  НЕ СА  К О Е Т О  СА. (Помните ли знаменития филм Туин Пийск и "совите не са което са"?)

Във Вазовия град Сопот, в блока с железобетонни плочи и дървено-керемиден покрив срещу бившия Младежки Дом, процъфтява колония плъхове. В апартаментите не могат да проникват, но просторното мазе и таван са техни.

Веднъж при пълнолуние дълго наблюдавах на западната тераса невероятните ИГРИ на тия животинки с лоша слава. Дузина от тях с лекота тичаха нагоре и надолу по грапавите стени, пълзяха като акробати НАД и ПОД въжетата за прането, гонеха се дружелюбно. БЕЗ ДЕЛОВА, КОРИСТНА НУЖДА!!! Просто си играеха, което според биолозите свидетелства за висок интелект.

Случи се и една история, достойна за перото на Шекспир. Не, ДВЕ историй. Като Ромео и Жулиета плюс нещо НЕПОЗНАТО в литературата :

Вече се бяхме прибрали в София и оставихме ключовете на едно съседче ученик, да изкара някой лев с боядисване. То явно не веднъж е оставяло нощем  вътрешните врати и тая към терасата отворени. Но една вечер затворило вратите и един плъх останал разделен с две врати от терасата и другите плъхове. Не знам колко дни е било затворено. Плъхът започнал да гризе пода под едната врата и "изкопал" поне сто и петдесет милилитра дъска. НО, но, Н О, ОТКЪМ ТЕРАСАТА СЪЩО ЗАПОЧНАЛИ ДА ГРИЗАТ, за да го спасят!!! Над 250 милилитра от вратата, за първи път от 50 години. Какво може да ги е движило, ако не СЪЧУВСТВИЕ или Л Ю Б О В.?!?!?! 

Достойно за Ромео и Жулиета.

Но за история като втората, даже Шекспир не е писал, нито някой друг.

За краткост ще пропусна съществени подробности "а ла Шерлок Холмс".

Та, един ОМЕГА плъх, отритнат парий, за да се избави от тормоз, си обзавел жилище под керемидите-капаци на билото на покрива. Не от добро е отишъл там, защото лятно време става над 50 градуса, а зиме - колкото навънка. Въпреки "богатото" обзавеждане с парцалчета, косми и сламчици. Поне три метра "тунел", на сантиметър разстояние от слънцето лете и студа зиме.

Но аз трябваше да пренареждам керемидите и, няма как, разруших двореца. И царят плъх остана да живее на стълбището!!! Не е смеел да слезе в мазето при "своите", явно им е ял попарата. Свиваше се да спи по изтривалките. Веднъж тропнах да го изплаша, а той подскочи на място и разбрах, че е СЛЯП. От какво може да е ослепял? Диабет? Или непосилен стрес от ролята на презрян парий, или от "климата" в "двореца"?

Все пак реших да го прогоня - плашеше жените. А то, сляпото, побегна към един прозорец и там го затиснах при пантите. То започна да пищи като със свирка. Потърси "вербален" КОНТАКТ С МЕНЕ и си спечели милост!!! Нямах сърце да го смачкам и го пуснах. Повече не го видях. 

Съчувствие и любов към съплеменника, и жестокост към "омегата", към "пария". И двете осветени от еволюцията, в интерес на вида! Но, тежко на отритнатия.

Все пак, у хората, поне у НЯКОЙ ОТ ТЯХ, има повече милост. А може би и повече ЛЮБОВ.

това не е съчувствие. Плъхът е отвратително, заразно и подло създание.

Да не го бяхте нарекли "подло" същество, нито "отвратително", за "заразно" можеше да поговорим. Но вие, БЕЗ ДА ПОМИСЛИТЕ, се издадохте, че изразявате чуСтво, т.е. САНТИМЕНТ, в което ме обвинявате. Вие, ВИЕ щяхте ли да смачкате пискащото сляпо създание? На вас ли дължа минуса?
Простете, клал съм кокошки и съм мачкал хлебарки, и вчера убих муха, щото е НЕОБХОДИМОСТ.

завеждат котило, или колония там, където в близост има достъпна храна. Без да навлизам в подробности, давам един пример: плъховете не просто унищожават достърната храна, те "гадят". На мястото, където докопат храна, те опикават, засипват с изпражнения. Има и други гризачи, които пакостят на човек, но нито един от тях не проявява такав злост. Затова : да, сляп или не - спрямо плъха никаква жал.

понятието сантименталност не трябва да се взема в БЕ в буквалния си превод, т.е. чувствителност. В нашия речник сантименталност е проява на чувства като СЛАБОСТ на характера.

Овцата, кротко и ИЗКЛЮЧИТЕЛНО полезно създание, обично на Бога според Библията, СЪЩО ръси дарадонки пасейки. И наторява пасището.
Аз знам, РАЗБИРА СЕ, за отвращението към плъховете. Но аз с това ЗАПОЧНАХ - плъховете не са което са. Те БЕЗСПОРНО са интелигентни и както НАБЛЮДЕНИЕТО ми показа, проявяват СЪЧУВСТВИЕ и може би любов, на които някой хора-изроди НЕ са способни.

Отиди да видиш в Париж. ЖП Гара Монпарнас.Центъра на Париж... В полунощ гарата се затваря,за да се осигури "сигурност". Това че имш първия влак сутринта и че няма чакалня не ги интересува.Съветват те да вземеш хотел...Обаче цените на хотелите са от 300 евро нагоре за легло,и проблемът е че няма места...
Значи чакаш сутрешния влак под звездите..и дъжда. Френска романтика...Добре че имах цигари.
Та от полунощ да видиш какви плъхове излизат от под коловозите и разните му дупки...Опашката е по дълга от тялото...
Казват ,че плъховете били полезни....Възможно е..

Последният им НЕПРЕВЗЕМАЕМ рубеж са канализациите.
Не всеки е виждал, че те прогризват ламаринените капачки на бурканите, вътре не остава и капчица, и даже костилките на сливи и череши изчезват. Учени са наблюдавали, че те не се нахвърлят на нов вид храна. Изчакват, после ЕДИН опитва, пак изчакват реакцията, и чак тогава и други опитват. Така че и от отровата не измират всички.
Не случайно са неизтребими.
Но човешкото отвращение към тях е ОПАВДАНА ЗАЩИТНА реакция, осветена от еволюцията...
Един на света е храмът на плъховете в Индия.

Денем плъховете не посещаваха терасата. Сложих щори и вечер ги спусках, и се спасихме от "мишкотини" за 5-6 години. Докато видях следите, а после и смелчагата - малък рунтав плъх. Гоних го докато се завря в отводнителната тръба. Налях бензин и той скочи от третия етаж на ламаринен покрив на тераса на първия. 6 метра. Тупна и избяга. Но вече беше ял и отрова. Намерих трупа му на двора яден-недояден. Отврат.
Глупавата смелост е скъп лукс. Естественият подбор я чисти от стадото. Оцелели са свръх-предпазливите.