Прочетен: 500 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.02 23:56
През 1897г. италианският икономист Вилфредо Парето установявя, че навсякъде и винаги доходите се разпределят в еднакви пропорции. Например 20% от имащите дход, получават 80% от сумата на всички дходи. Парето представя тая зависимост и с математическа формула, но тя е адекватна само за 20-те процента най-боати. Парето заключава, че закономерни са само тия 20%, а останалита "разпределят остатъци".
През 1987г американският учен и нобелист Роберт Солов установява, че икономическият растеж се дължи 80% на иновъции.
У нас бе установено, че доходите и иновациите имат една и съща формула на разпределение, както е изложено по-долу.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЯ НА ИНОВАЦИИ И НА ДОХОДИ
Гаус заменя Вилфредо Парето
Ноосферата е плод на иновации – от тоягата и огнището до днешните технологии.
Производствените системи днес крият безброй възможности за усъвършенствания, част от които биват разкрити и реализирани.
Статистически проучваноия на икономическите ефекти на множества от иновации в различни предприятия, разкриха изключителна близост до непозната „коса” симетрия на крива, аналогична на „Кривата на Лоренц” за разпределение на доходите.
Симетрията изглеждаше необяснима, затова представих кривата математически, за да потърся смисъла по метода на математическите хипотези.
Кривата беше представена с адекватен едночлен (1), функция от Резпределението на Коши. Едночленът не съдържа специални, „нагласени” константи. Достатъчни се оказаха 1;2;4;𝞹;е.
φ(р) е интеграл по вероятността р на „функция ня разпредерление” на Коши, където 0≤р≤1
Същият интеграл се оказа валиден за разпределението на тегловните дялове на химическите елементи в земната кора, както и на техните изотопи.
Известните от времето на Вилфредо Парето нормирани "Криви на Лоренц" в същите координати, не притежават споменатата симетрия, обяснимо с ненадеждни данни от данъчните регистри, ползвани от Парето и др. Но проведеното у нас през 90-те години връщане на кооперираната земя на частните й собственицци, даде притежаваните от тях площи земята. При тия данни, „Кривата на Лоренц” се оказа симетрична и близка до точката 80/20. А доходите на земеделците зависят най-силно от количеството обработваема земя.
При социализма разликите в доходите бяха значително намалени, но спестяванията се оказаха подчинени на същата симетрия и на правилото 80/20. (Не беше тайна, че има хора с "не-соц" доходи - адвокати, животновъди, продавачи в някои магазини и др.)
Общата точка между разпределението на Парето и показаната математическа формула, е известното приблизително „правило 80/20” което гласи, че 20% от гражданите, получават 80% от доходите.
Така едно считано за „негаусово” разпределение, е доказано като Гаусово, чрез степенна функция на Гаусовото разпределение. С което се решава и въпросът за „механизма на действие", за „modus operandi” на разпределението на доходите, въпрос възникнал през 1897г. с предложения от Парето „Закон за Разпределението на Доходите”, въпрос нерешен вече 128 години, въпреки усилията на ред знаменисости.
„Механизмът” е вероятностен и Гаусов, но по-сложен. По-сложен, вероятно, защото настоящите доходи и иновации са резултат от КАСКАДИ човешки решения във времето, а не само на последното от тях..
Изложената закономерност е трудно и почти невъзможно да бъде открита в координатите на "честотата" и на "функцията на разпределение", тъй като съответните математически изрази се получават от показания по-горе чрез дифиринциране, при което стават многократно по-сложни.
Преди години например, в един институт на Българска Академия на Науките считаха, че разпределението на химическите елементи в Земната кора, може да бъде представено само от два различни математически израза.
Въпросът за ползата от разширяване приложението на Теория на Вероятностите в посочените координати, е може би по-сложен от изложеното дотук. Освен най-общото съждение за значението на знанието.
Само един пример е това, че ефектите на малките и големите иновации, както и доходите на богатите и бедните се оказаха подчинени на обща закономерност, за разлика от известните заключения на Парето за ролята на елита (че тия извън него "разпределят остатъците" извън закономерността). Тия заключения са основани всъщност на непълнотата на ползваните изходни данни и неточността на математическия израз на разпределението, койо израз според ред математици даже не е разпределение.
Нова страница в Теория на вероятностите ...
България може да има Нобелова награда, п...
