Няма нищо друго на Земята, нито в живота на човека, което да бърза толкова много, колкото времето! 
Бързат и дните, и месеците, и годините, но - без да знаят, защо! Ден след ден, седмица, след седмица, месец - след месец, а за годините - не ми се говори, хвърчат една след друга и никога не се прескачат! Не знаят и за къде са се забързали, нито и заради какво, но всички бързат, сякаш, някой ги гони!
Сигурно са изоставили работа, която е трябвало да свършат вчера и заради това бързат, защото трябва, непременно да я свършат днес, преди да изчезнат и без да знаят къде … в небитието.
А, може би, някой ги събира?!
Не знам.
*
Да, наистина бързат, но и никой не ги пита - защо, и те фучат ли, фучат като фурии, без да оставят видими следи, освен, от някои твърде красиви или други - много грозни, но винаги са гонени от следващите ги.
Няма, кой да ги пита, нито да ги разпита, за къде са се разбързали, защо не свият бързо на ляво или дясно, защо не се скрият нейде тайно, защо не измамят гравитацията така, както властта мами народа, за да го краде и да си поживеят, още малко, поне!
Наистина, да си жив само едно денонощие, обречено с точно начало и определен край е някаква много глупава игра.
*
Да, но най-важното е, защо бързането им е свързано с живота на  хората, на всеки от нас, ако сме, наистина такива - едва ли, ще могат да отговорят, защото и те не знаят, пак като нас, другите бързащи!
А, може би, има някой, който знае, а?
мп