Постинг
10.04.2021 09:30 -
Днес
ДНЕС
Днес не успявам стих да ти дам.
Днес от обич оставам без думи.
Днес погалвам гълъба бял.
Днес ще литнем във полети луди.
А утре? Утре, какво?
Утре може да избледнее дъгата.
Утре утрото може да не е добро.
Утре слана може да попари цветята.
Вчера и утре живот не живея.
Утре не идва, а вчера го няма
В любовта вярвам, но вече не смея
да повярвам във друго щом е измама.
Ако пък се опитам да дам
днес сърцето си срещу надежда,
нали няма да остана излъган и сам,
а утре не ми пука как ще изглеждам.
А это вам! Реплика
Флорин Курта; Създаването на славяните
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Флорин Курта; Създаването на славяните
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Прекрасно е!
цитирайкрая на мислите рутината в живота
постоянно ни кара да не бъдем лесно доверчиви!
Разумността е в паралел с годините и опита ни.
цитирайпостоянно ни кара да не бъдем лесно доверчиви!
Разумността е в паралел с годините и опита ни.
Съвремието ни е такова - кара ни да живеем в несигурност, в съмнения, в страх. В този смисъл съм съгласна с тебе за единствено възможния живот в темпоралните и философски граници на понятието "днес" - тук и сега. А иначе, да си призная, не се научих да живея дзен - все се оглеждам назад и се опитвам да надзъртам напред. Но нали затова сме разумни същества - да пазим спомена за миналото и мислим с надежда за бъдещето. Да живеят просто за мига - без вяра и съмнение, могат и животните, и зеленчуците, но само ние сме мислещи, висши уж същества:)))
Хубави стихове, карат те да се спреш, да поразсъждаваш върху неща, които в ежедневието обикновено пропускаш... Благодаря ти, Вал! Поздрави!
цитирайХубави стихове, карат те да се спреш, да поразсъждаваш върху неща, които в ежедневието обикновено пропускаш... Благодаря ти, Вал! Поздрави!
palada написа:
Прекрасно е!
Поздрави и от мен!
aip55 написа:
края на мислите рутината в живота
постоянно ни кара да не бъдем лесно доверчиви!
Разумността е в паралел с годините и опита ни.
постоянно ни кара да не бъдем лесно доверчиви!
Разумността е в паралел с годините и опита ни.
Прав си, приятелю, но защо все още продължаваме да сме неразумни?
donchevav написа:
Съвремието ни е такова - кара ни да живеем в несигурност, в съмнения, в страх. В този смисъл съм съгласна с тебе за единствено възможния живот в темпоралните и философски граници на понятието "днес" - тук и сега. А иначе, да си призная, не се научих да живея дзен - все се оглеждам назад и се опитвам да надзъртам напред. Но нали затова сме разумни същества - да пазим спомена за миналото и мислим с надежда за бъдещето. Да живеят просто за мига - без вяра и съмнение, могат и животните, и зеленчуците, но само ние сме мислещи, висши уж същества:)))
Хубави стихове, карат те да се спреш, да поразсъждаваш върху неща, които в ежедневието обикновено пропускаш... Благодаря ти, Вал! Поздрави!
Хубави стихове, карат те да се спреш, да поразсъждаваш върху неща, които в ежедневието обикновено пропускаш... Благодаря ти, Вал! Поздрави!
Интересни са твоите думи, Вени. Трябва да се мисли. Все пак сме хора. Когато четях твоите думи в съзнанието ми изникна как една краставица си мисли за един домат и в края на краищата се озовава накълцана в таратор. Доматът пък си мисли за любимата краставица, но съдбата му е отредила съществуване като доматено пюре. Шегувам се разбира се. И все пак си мисля – защо много да му мислим, хайде да живеем.
ВСЯКА ЦЕНА ЗАСЛУЖАВА НАДЕЖДАТА Ако пък се опитам да дам
днес сърцето си срещу надежда,
нали няма да остана излъган и сам,
а утре не ми пука как ще изглеждам.
цитирайднес сърцето си срещу надежда,
нали няма да остана излъган и сам,
а утре не ми пука как ще изглеждам.
zaw12929 написа:
ВСЯКА ЦЕНА ЗАСЛУЖАВА НАДЕЖДАТА Ако пък се опитам да дам
днес сърцето си срещу надежда,
нали няма да остана излъган и сам,
а утре не ми пука как ще изглеждам.
днес сърцето си срещу надежда,
нали няма да остана излъган и сам,
а утре не ми пука как ще изглеждам.
А може и: Всяка надежда има своята цена.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол