Ванга до края на дните си не казва кой е конникът с бляскави бойни доспехи, който й се явява и повелява да предсказва, и често говори със своя глас от нейната уста.

- Знам кой е, но нема да ви кажем! - е споменавала не веднъж.

Но на смъртния си одър пророчицата иска да я внесат за опело в църквата само мъже с име ДИМИТЪР.!!! Което не е изпълнено, разбира се... Но е записано, слава Богу. Може ли да има съмнение какво означава това странно искане?

Светецът-воин Димитър Солунски не за първи път се явява по нашенско. С неговата икона начело царствените братя Петър и Асен отхвърлят византийската власт.

Много черкви в България носят името на Св Димитър. И в родното село на майка ми, Бутово, също. Благословена беше тая черква и цялото село. 

А тя помни събития ПОКЪРТИТЕЛНИ. Строена е след Освобождението. Висока и широка, с камбанария, а вътре с балкон за черковния хор. ИМАЛО е ТАКЪВ ХОР! Щото селската прогимназия е имала учител по музика, и той е готвел хористките. Майка ми и леля ми са пели там.

Майка ми е разказвала за първата служба на новия свещеник, когото и аз помня от 50-те години на миналия век.

Дошъл владиката, черквата пръщи от народ, а младият поп пее като ангел и сълзите му капят от вълнение. Жените и те в сълзи. Мъжете онемели от чудото. Не може ИСУС да е пропуснал тоя миг, защото "Където се съберат двама в мое име, и аз съм трети между тях". И селото НАИСТИНА беше БЛАГОСЛОВЕНО.

И в Бутово е имало партийни пристрастия. Имаше прякори Чърчиля, Немцоя, Тесняка (родът му били някога привърженици на БРСДП "тесни социалисти") но е нямало пртийни омрази.

Има невероятен случай..
.
На Гергьовден по време на ВСВ, заможно семейство оставило печеното агне и отишло на черква. Бедният им съсед нямал агне, отишъл, взел съседското и... с каруцата го закарал на партизаните в гората. Цяло село разбрало това, то не може да се скрие. И ограбените съседи разбрали. И никой, Н.И.К.О.Й не издал крадеца, защото знаят, че ще бъде разстрелян!!!

И аз съм пропълзявал под масата в тая черква на Великден. И веднъж, 12-13 годишен в София, ме благослови един поп, ето защо и как:

С група момчета от хор Бодра Смяна се връщахме от репетиция. Зададе се свещеник, и момчетата започнаха "да си предават поп" с докосване, щото у когото остане непредаден поп, не е на добро. Само на мене ми беше неудобно така да обидя човек, и на участвах. Попът видял това. Спря се и ми каза с школувания си бас:

- Видях как постъпи, младежо, затова ще бъдеш благословен!!!

Е, не съм живял в рая оттогава, но и не мога да се оплача. Първи от сучениците ми имах приятелка и даже Голяма Любов, незабравима до старост Преминах множество премеждия и заболявания, но и щастливи дни и години, и успехи, и оцелях до днес, на преклонна възраст, 84 май. Да не се хваля повече, Боже опази! Всщност, като помисля, направо съм си щастливец, Слава Богу..

ПП: Изглежда, че грипът който прекарвах всяка година, ме е спасил от наследствената опасност от рак. Разбрах за това свойство на грипа, от един български филм за медици. Баща ми и брат ми, светла им памет, не боледуваха от грип и ракът ги отнесе - баща ми на 53, брат ми на 63. Мислех си, че и мене това ме чака. Приличахме си с брат ми, макар той да беше по-едър и здрав, имам гласа на баща ми, но тяхната болест ме отмина...