Двама млади мъже седят усмихнати на диван. От кадър на кадър те се състаряват. Дванадесет пъти. Накрая единият е стар и сам. Следва песен на стар пианист "Любовта е синя". А синьото, случайно, е безполово понятие.

Разбирасе, може да се спори. После водещата беше висока симпатична жена, а до нея - по-нисък слабичък мъж, с не-особено мъжко държане и облекло, меко казано.

!