Да видим първо "Луд гидия" от Пенчо Славейкв:

Криво седи, право съди       
        стар кадия: —

не оставя на мир село
        луд гидия!

 Не е лудо като други 
       от селото —

тамбура му яворова
        на бедрото.

 Рано утром млад гидия
         почва леко,

  свири леко, а се чуе
        надалеко;

 надалеко по полето
        до жътварки —

сърпи пущат и зафърлят
        паламарки.

Плясват ръце и залавят
        хоро вито —

извиха се, изтъпкаха
        златно жито…

 Дойде пладне, лудо-младо
        не почива,

колко свири, толкоз повеч
        зле отива:

 че се чуе до невести
        на реката —

те забравят бухалките
        и платната,

 та на хоро се залавят
        пощурели,

дойде порой и отвлече
        платна бели…

 Падне вечер, луд гидия
        не престава —

на бабите край огнище
        мир не дава;

 насам, натам — унесат се
        в глас далечен;

огън гасне — все зелника
        недопечен!“

 Криво седи, право съди стар кадия:
"Скоро тука тамбурата, луд гидия.

 Де, да видим що е това за свят чудо,
как тъй става старо — младо, младо — лудо.“

 Занаглася тамбурата момко млади —
стар кадия по брадата се поглади;

 дръпна лудо теловете за налука —
стар кадия кравай мустак позасука;

 ей го спрепна, ей го метна изведнъжка —
че се сепна кадиево сърце мъжко;

 и непочнал истинската луд гидия —
на юнашки нозе рипна стар кадия:

 сви, изви се чак от подът до тавана! —
паницата с мастилото от дивана

 и торбите с харзували по стените,
като пилци полетяха из мъглите…

„Свири, свири, бог убил те, луд гидия,
божа дарба не заптисва стар кадия!

 Свири, струвай старо-младо, младо-лудо:
що е божа дарба — то за свят е чудо.“

*     *     *     *     * 
А какво пророкува родният баща на Пенчо, Петко Славейков?

Пенчо бре чети
Пенчо не чете
Пенчо работи!
Пенчо пак не ще.

Пенчо го мързи
Гледа да лежи
Ходе та се мае
дири да играе

Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде
няма откъде!

ПП:
Боже Господи, какво ЗАБРАВЕНО скровище е тоя Пенчо!!! 
А сега вече - светулка между толкова електрически блясък!
И за поука - грешната прогноза на бащата. Макар че е самият Петко Славейков!
Да внимаваме с поученията към децата.!