Една крачка е от обичта до глупостта, от Царевец до царевицата, и от великото до смешното.

През 50-те години училищата организираха през лятото "пътешествия" из България.

При едно от тия пътешествия, 12-годишен, преди нощуване в Търново, с едно момиче отидохме на разходка към Царевец. Седнахме на пейка 10-ина метра над павирания път, и неусетно се забавихме доста, до пълен мрак.

Когато се сетихме за прибиране и слезнахме на пътя - ужас. Срещу нас иде групата учители, тръгнали да ни търсят.

Това приключение се разбрало от останалите ученици, които са си мислели бозна що. А ние само си говорехме.

На другия ден, при една почивка, съм се отделил на 2-3 метра от групата и си лежа с глава на раницата.

Една учителка обаче си помислила, че страдам от снощното унижение. Та дойде тая учителка, сложи ръка на рамото ми и вика

- Мечтател безумен!!!

А аз тогава не знаех "Раковски" на Вазов... 

ПП: Това момиче ми беше пратило снимка с надпис "На Красимир, от вечно вярната му и любяща го Е...".
 
Горната случка се разчула в квартала, с разни вариаций.

Един махленец даже ми каза

- Знам какво сте правили в царевицата...

Една крачка е от обичта до глупостта, от Царевец до царевицата, и от великото до смешното.

с други думи: див зомби сектант с изтекъл срок на годност.

Разсмя ме с неочакваната си гледна точка.
Той като във вица за малкия Иванчо, каквото да му кажеш, все едно има на ум. Иванчо за "членка", колегата за полит-бяс.

Почита Тангра, а нас нарича ганювци. Не му обръщай внимание на този предател.

На мойта нъзраст, трудно някой ще ме впечатли.