Това не е парадокс, а прост исторически факт, игнориран по вековна традиция. Дядо Славейков, човек почти свят, в един момент е избухнал от чисто партиен бяс по повод... липсата на кворум на събрание на читалищното настоятелство в Цариград. А годината е 1875, въстанието е близо и патриотите не мислят за книги, а за пушки! Затова ги няма в читалището.
 
Още преди да стане дядо, Славейков участва в извоюването на църковна независимост от гръцкия патриарх и в построяването на Българското читалище в Цариград. Сърцето му пее от радост. Но в 1875г. читалищното настоятелство за първи път не събира кворум. Идват 12 от 37 членове.
Поетът е попарен – партията на Младите, работеща за свобода чрез оръжие, е взела връх. А Славейков, заедно със Старите, е против въстание, заради сигурните реки от кръв, и несигурния резултат. За гнусните унижения да не говорим. Кой може да осъди за това един многодетен баща?

Прославеният стар борец за свобода чрез просвета, явно изпада в партиен бяс и иска да ухапе колкото може по-отровно. Той знае от детство на свой гръб, че най боли обидата на народ. (Не всички народи са имали случай да изпитат това.) И великият родолюбец пише въпросното стихотворение, в което има и по-мръсни думи от „мърша”.

Така в литературата влиза един трагичен феномен, заимстван от поробителя много преди това и запазен до днес - да ругаем българите и България при всеки неприятен случай. Например задръстване на пътя, поледица или ЖП-катастрофа. Макар, че всеки ден слушаме за подобни и по-лоши случаи в чужбина. Примерите са безброй и всеки помни купища от тях. Помним и избухването на Божидар Димитров срещу "тоя ши.ан народ" по повод съмненията за мощите на св Йоан Кръстител,
намерени край Созопол. А кой знае по-добре от Б.Д., че няма на света мощи, които да не са подлагани на съмнение? Марк Твен например, в книгата си "Глупаци в чужбина", се подиграва с всички мощи и реликви по света. Той видял в различни катедрали 3-4 истински Христови трънени венци, безброй пирони и трески от кръста и няколко черепа на св. Йоан Кръстител.

На следващата година „мършата” се вдига на въстание, за да заслужи с кръв свободата. И я заслужава. Но писаното остава. И до днес, щом на някого му се дохапе, злобно цитира "Не сме народ...".
Кое е по-трудно – да основеш читалище в Цариград, или да отидеш на събрание в него? Едни и същи хора са направили трудното и не са направили лесното, по благородна причина. В с и ч к и  без изключение нападки срещу българите, не са по-справедливи от въпросната.
За нито един порок не е доказано, че е само наш, или че го имаме повече от други народи в подобни условия. Който не е съгласен, нека да посочи такива доказателства.

П П : Партийният бяс и тежките му усложнения не са наш патент. В първия пост на моя блог - „Нещастието на българите и партийният бяс" - споменах за документирани от Гьоте прояви на партиен бяс в Германия и Англия преди повече от два века. Тоя бяс води, като НЕОЧАКВАН СТРАНИЧЕН ефект, до ПРЕЗРЕНИЕ към С В О Я Т А страна. И такова презрение, пренесено в американските колонии, води до тяхното отделяне от Англия и основаването на САЩ. Днес у нас и партийният бяс, и САМОПРЕЗРЕНИЕТО са на лице,..    

Думи проклети.
На Шипка, Сливница и Одрин, нашият народ показа чудеса от храброст и победи, удивили света. И... предизвикали ответни мерки на враговете... И Бърнард Шоу пише проклетата К О М Е Д И Я "Оръжието и човекът", където нашата победа при Сливница се обяснява с... неумението на един БГ офицер да управлява коня си, така повежда атака, и в тоя момент сърбите разбират, че пушките им са без щикове, освен че не могат да стрелят, както и оръдията. И съседите БЯГАТ пред "пияните озверели" българи, според великия англичанин...

пиши по-често, че ме радваш за същината на естеството.

Бягат от Егейска (гръцка) Македония, оставят заселници в село Ръждавица, после Княжево и софийския квартал Банишора, до село Волуяк. Където бързо им отеснява, и затова дядо ми Лозан става железничар, жени се и живее с жена и деца в различни места по ЖП линията София-Варна, последното от които е Мездра, преди да купи къща в новия тогава софийски кварталл Надежда. Където съм роден и аз...