Не съм и сънувал, че  световната класика на хейтърството е писана в родния ми Софийски квартал Надежда. Но като се блъснах много пъти в тоя феномен, паметта ми се избистри.

Село Надежда е основано след Освобождението в нивите от връбнишки каруцари, заради близостта до града и Централна гара. Бързо е избрано и от железничари, и друга интелигенция - земята е евтина. Именувано е на малката дъщеря на Фердинанд І. Какъв размах!

Табелата "Село Надежда" стоя с морално право до към 1960г.,  край великата Суходолска река, на Ломското шосе. Викахме му просто "шосето", защото друга улица с настилка нямаше. Всяка есен улиците ставаха непроходими, освен за "гальотите" на буклуджиите - каруци с един кон и две колела колкото човешки ръст.. Първото име на родната ми улица с право е Порой.

Стиховете на Радой Ралин -

В този стар квартал където
сродява всички бедността
и още непроходило детето
до гроба знай си участта,

Където всеки всекиго познава
колко грехове и ризи притежава...

като че бяха писани за нашия квартал.

Имахме си и хулигани (пак английска дума), и малки хулиганчета. Тия последните изобретиха и пишеха на видни места сакралните за уличното дете думи "Кой писал с.ал кой чел ял". Това им беше обществената изява, домашна може да са нямали, освен пердаха.

Тия 6 думи са СВЕТОВНА КЛАСИКА НА ХЕЙТЪРСТВОТО, най-дълбоката му същност.

Никой IT-хулиган не може да го измисли по-добре.

Наистина.