Дни след разгрома на Ботевата чета, Заимов се намирал във Враца.

Там, на кулата на градския часовник, бил поставен трофей - отрязана брадата грава. Заимов познал обезобразеното лице на Ботев по белег на челото, в средата на което имало  дупка от куршум.

Изходите от града били завардени. За да напусне, Заимов се преоблякъл в женски дрехи  от местната народна носия. Та зъптийте го попитали 

- Къде си тръгнала, жено врачанска.

Вече е забравено, че изразът "жено връчънска" се употребяваше, поне в София, с подигравателен смисъл. И едва ли произходът му води начало от споменатия случай. Трябва да са се отличавали врачанките с някакъв особен признак. Не ми е известно какъв.