Думите "като слепци по пладне" се срещат десетки пъти в Стария и Новия завет. Мислех си, че се отнасят за библейските времена. А то важало и за нас.

В разрез с евангелията и съвременната църква, Юда не е предал Исус. И апостол Петър не се е отричал от него. Това е очевидно за всеки, който не само е чел евангелията, но и малко се е замислил. А защо масово не сме се замисляли? Нали, слава Богу, има милиони мислещи хора? Какво ни е правило "като слепци по пладне"?

Като резултат, Християнството се петни от тия позорни, несправедливи обвинения.

Предателството от Юда:

Може да бъде предаден тоя, който се укрива. А от неделя до четвъртък пред Разпятието, Исус е в храма - проповядва и, меко казано, спори. Всеки може да го проследи до квартирата му или до Гетсиманската градина. Да, денем е опасно да бъде арестуван - много хора го смятат за Месията, за пророк и даже за Бог. Но нощем това е играчка и никакъв предател не е нужен.

Самият Исус праща Йуда "да свърши каквото има да върши". И това няма какво друго да е, освен да предаде на Първосвещеника, че Исус е готов да се предаде на съд, и няма да оказва съпротива. ТОЙ ЗНАЕ КАКВО ГО ЧАКА, И СЪДЕЙСТВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДСКАЗАНАТА СМЪРТ НА МЕСИЯТА. За което много пъти е напомнял на учениците си...

В Гетсиманската градина той знае, че му е последна нощ в човешко тяло. И ПО ЧОВЕШКИ се ужасява от предстоящите мъки. Избива го кървава пот, както се случва на осъдените на смърт. И на кръста вопие "Господи, защо си ме оставил". Това са думи на ЧОВЕКА Ешуа изпитващ ЧОВЕШКИ страдания. И след възкръсването му В ТЯЛО, тялото ме носи БЕЛЕЗИТЕ  от пироните, в които бърка Тома "неверни"...

Отричането на Петър:

Той е най-мъжествен от апостолите и единствен женен. Вади нож срещу стражите в Гетсиманската градина. Но Христос го спира с думите "прибери ножа, който вади нож от нож умира" и се предава. Пред всички ученици. Какво са могли да правят? Йоан е близък с Първосвещеника и тръгва спокойно със стражата на Храма. Тръгва и Петър, но той си слага главата в торбата.

Три пъти край огъня в двора на първосвещеника познават Петър и той три пъти отрича да е от хората на Исус. Това е то "отричането". А какво да направи? Да каже "да, с него бях"? И какво? Най-малко прогонване, но може да се стигне и до арест или до убийство при "съпротива". Какво печели Исус и вярата от това?

Петър твърдо остава край огъня. Това е разузнаване. Може Исус да даде някакъв знак или поръка. Но Исус поглежда Петър само веднъж, след първия петел, както е предсказал вечерта "Дорде петел пропее, три пъти ще се отречеш от мене".И Петър бяга от двора, за да не се издаде, защото не може да сдържа сълзите си. Плаче Той, най-мъжественият от апстолите! Няма отричане от вярата в Исус, нито от опитите за помощ!

След това апостолите, заедно с други ученици, се събират и обсъждат какво да правят. Има скръб и объркване, докато им просветне, че всичко това им е предречено от Исус. И всички твърдо дочакват явяването му в плът (със знаменитите думи "Мир вам") и тръгват "от нулата" за да създадат световна религия.

ПП: Тоя постинг е НЕСЪВЪРШЕН, поради краткостта си. Но бих се постарал да отговоря на въпроси на читателя.