Естествено, няма да забравя тая среща.

Тежка обида ме беше довела до мисъл за кърваво отмъщение. Даже нож бях приготвил.

И веднъж призори до леглото ми застана прозрачен светещ силует с човешка форма и размер, и ми каза без глас "Недей". И, пак без глас, ми стана ясно за какво се отнася това "недей". Дотук, да кажем - сън. Но след тая единствена дума, изчезна без следа и обидата, и желанието за мъст. Това май не прилича на сън.

Пък и нито преди, нито след това съм сънувал "ангели". Щото как другояче да си представим ангел? С птичи криле ли, както ги рисуват по иконите?

Писал съм тук и за друга особена случка.
Паркирах колата си до железна гимнастическа успоредка в двора на блока. А там, на два метра от мене, кацнал огромен гарван, около половин метър дълъг. Доближих и го гледам дружелюбно, и той мене. И така 5-7 секунди, докато той бавно разпери криле и отлетя хоризонтално. И остави у мене добро чувство... Досега имам това чувство...

Бих се радвал на нови такива посещения, но няма засега.

Пак само един път ми се случи, да се разтреперя с цялото тяло. Уж се бяхме разделили с приятелката ми, но късно една вечер се почука на вратата (външна) на таванската ми стаичка. Отворих - тя с една приятелка. Аз се разтреперих (от щастие?). Приятелката се уплаши и избяха. Момичето влезе... Тя после замина за Франция, там имаше много по-голям брат лекар, оженила се, родила три дъщери и починала на 53. Научих от съученичка. А трите й дъщери познах веднъж до Надежденските Хали. Наследили нозете й, малко особени. Дъщерите са били на гости у леля си...