Брутният вътрешен продукт (БВП) на България през 1987 г. е 36.5 млрд. долара, а през 1998 г. е три пъти по-малко – 12.2 млрд.  

Ето какво се казва в прословутия доклад на американците Ран и Ът, писан веднага след 1989 г. в раздела “Електроника” за това, което са установили в България:

“От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции (както в конвертируема валута, така и в лева) в електронната промишленост, което доведе до създаване вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката:

- синхронизирани интегрални схеми;
- многоканални метало-оксидни полупроводници и транзисторни полупроводници;
- компютърни системи;
- големи компютри;
- високопроизводителни универсални изчислителни машини и миникомпютри
- микропроцесорни системи и инструменти;
- дискови и лентови периферни системи и носители;
- видеотерминални и периферни устройства с единичен запис и оптоелектроника.

Докато качеството на продукцията като цяло варира в широки граници, отрасълът е в състояние да произведе 70–80% от компонентите и възлите, необходими за крайните изделия. В действителност средно 25–35% от компонентите се закупуват с конвертируема валута.

Сегашните основни фондове включват както най-съвременно оборудване, така и 15-годишни морално остарели машини. Нашата преценка е, че между 70% и 80% от основните фондове са на съвременно ниво, що се отнася до технологията»;.
В ИНКОМС – водещият производител на електронна техника в България има 5 изследователски и развойни института, център за обучение и софтуерна лаборатория, както и двадесет и девет завода и две предприятия за сервиз и инженеринг. Заводите, включени в него са разпределени в цялата страна, което осигурява заетост и кадрова обезпеченост на всички основни региони на страната и хармонично развитие на производителните сили.   Това са съответно “Завод за изчислителна техника” (София), Завод “Електроника” (София), “Завод за механични конструкции и електронна техника” (Благоевград), Технологичен комбинат “Системи за телеобработка” (Велико Търново), “Технологичен комбинат за системи и електронна техника” (Русе), “Завод за инструменти, електроника и нестандартно оборудване” (Шумен), Завод “проф. Кр. Добрев” (Харманли), “Завод за телефонна и телеграфна техника” (София), “Завод за уплътнителни телефонни системи” (София), “Завод за радиорелейна апаратура и влакнестооптични системи” (София), “Завод за механични конструкции” (София), “Завод за градивни елементи” (София), “Завод за печатни плаки” (София), “Завод за битова електроника” (София), “Инструментално.механичен завод” (София), “Завод за токоизправители” (Перник), “Завод за електроакустична апаратура” (Михайловград), “Завод за електронна апаратура” (Банско), “Завод за съобщителна техника” (Благоевград), “Технологичен комбинат за слаботокови релета” (с. Баня), “Завод за пластмасови детайли” (Белица), “Завод за релета” (Рила), “Завод за инструментална екипировка и нестандартно тенологично оборудване (Благоевград), “Завод за електронна техника” (Бобошево), “Технологичен комбинат за телефонни апарати и системи” (Белоградчик), “Завод за телефонни елементи” (с. Зверино), Завод “Милин камък” (Враца), Завод “В.Драмов” (Враца).  В този огромен комплекс от десетки заводи на стопанското обединение работят над 40 хиляди инженери, служители, работници. В него се произвежда преобладаващата част от техниката за обработка на данни, битовата електроника и телевизорите в България, автоматизирани телефонни централи, радиорелейни системи, системи с оптични влакна, телефони, телеграфно оборудване. В петте изследователски института – Централен институт за изчислителна техника, Институт за съобщителна техника, Институт за интегрирани комуникации и автоматизирани системи, Институт за радиоелектронни технологии, СЕСТЕМИЗОТ – в София, Шумен и Благоевград, ангажирани в разработката на системи за обработка на данни и телекомуникация, работят четири хиляди души, което е повече отколкото четвърт век по-късно, когато всичко е унищожено, работят в БАН. ИНКОМС е водещият доставчик на радиоелектронна техника в бившите социалистически страни. Разполага с мрежа за продажби и сервизно обслужване на място. Продажбите му в чужбина се реализират чрез две търговски организации – ИЗОТИМПЕС и ТЕЛЕКОМ, които уреждат рекламната, лицензионната и разпространителска дейност.”   Всичко това се разрушава варварски с реставрацията на капитализма след 1989 г.   Още в 1990 г. в доклада Ран-Ът отбелязва, че са започнали разрушителни процеси и вече започнало масово напускане на най-високо квалифицираната част от кадрите на българската високотехнологична промишленост. Така нар. “демократизация” на страната е по същество ликвидация на обществено богатство, деиндустриализация, деинтелектуализация и демодернизация. По данни на Международния валутен фонд брутният вътрешен продукт на страната през 1987 г. е 36.5 млрд. долара, в 1998 г. е три пъти по-малко – 12.2 млрд. долара. При това изследванията на процеса на деиндустриализация на страната стигат до извода, че той е бил подчинен повече на политически, отколкото на икономически цели. През този период е протекла основната част от ликвидацията на българската индустрия. Броят на заетите в Сектор “Индустрия” пада от 1989 до 2001 г. от 2 млн. 32 хиляди човека на 813 хиляди, т.е. останали са около 40 % от заетите преди това. Около 1 млн. 200 хиляди души от индустрията са загубили работата си, хиляди инженери и висококвалифицирани специалисти са безработни и се занимават с дейност, която е много под квалификацията им. Брутната продукция, произвеждана от българската индустрия пада в 2001 на 50.8 % в сравнение с 1989 г., но сривът в електрическата и електронната промишленост, както и в машиностроителната и металообработващата промишленост е много по-голяма – до 1996 г. те намаляват три пъти. През 2001 г. обемът на брутната продукция на хранително-вкусовата промишленост намалява с 2–6 пъти в сравнение с 1989 г.  Почти два пъти падат в периода 1989–2001 г. дълготрайните материални активи. При това очакванията, че приватизацията, частната собственост ще направят икономиката по-ефективна и ще повишат производителността на труда не са се осъществили. Данните показват, че производителността на труда в частните предприятия през 2001 г. е по-ниска от тази в държавните. През 1989 г. сектор “Индустрия” произвежда 51.5 % от брутната добавена стойност в страната, през 2001 г. този дял пада на 28.5 %. Ако вземем индекса на промишлената продукция в България през 1980 г. за 100, в 1989 г. той е 139, през 2009 г. – около 30, т.е. страната се е върнала в световната историческа надпревара с десетилетия назад. През 2011 г. България е на последно място в Европейския съюз в сферата на изграждане на информационно общество и в износа на високотехнологична продукция. Според изследване на Българската стопанска камара от 2010 България в резултат на две десетилетия преход към периферен капитализъм е на последно място по индекс на глобална конкурентоспособност, с най-малко патенти в страната и чужбина на милион жители сред 27-те страни от ЕС, с най-ниски възможности за творчество и иновации, а българската икономика е сред най –слабо обновяващите се икономики. На последно място е в ЕС и на 96-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на иновации. Българската промишленост е ориентирана предимно към секторите на природните ресурси и евтината работна ръка. Около 75 % от износа се формира от преработени суровини, нискотехнологични продукти и изделия без значима добавена стойност (12). При това тенденцията е на непрекъснато намаляване. Така например по данни на Eurostat броят на заетите във високотехнологичните сектори на промишлеността в България като процент от общата заетост е намалял от 57% през 2000 г. до 45% през 2005. По произведен в страната високотехнологичен продукт България се е сринала на последното място в сравнение с всички 27 държави в ЕС. Имаме повече от двойното изоставане от средноевропейските показатели, което  не само не намалява, но и непрекъснато се увеличава.”