Летата мои
Стават безбройни
Но дни броени
Са незабвени

В златните дни
До мене бе ти
Начало и край
Светът не е рай

Любов такава
Веднъж се дава
Като дъх пръв
И като смърт

Ех, че хубаво!
И истинско.

Затова го публикувам ТРЕТИ път.
Всеки може да напише ЕДИН приличен стих в живота.
Запомнил съм един стих за музата от Есенин:
"Засиживалась сутками у Блока,
У Пушкина жила невыходя."

А у мене - веднъж в живота.
Между това, Пушкин е българин по майчина линия (и мавър по бащина). Петър Велики намира жена за своя "Арап" между българите в Русия, от които е и неговата майка...

"Aliocha i Stambolov" в раздел "документи".