15-годишен, с баща ми излизахме преди изгрев, за да видим една "звезда" която примигва и лети от запад на изток - ракетата носител на Първия Изкуствен Спътник на Земята. Чувството беше, като че сме участници в роман на Жул Верн.

Когото излетя Гагарин, бях войник. Жул Верн е слабо сравнение. Може би - пришествие на Бог.

Току-що се бях уволнил от казармата, и на телевизора "Опера" се появи чисто нова певица с нечувано присъствие на сцената, със завладяващо вдъхновение. Ясно беше - изгрява нов гений. Не беше само до глас, а много повече...

Чувствахме се част от народ победител - от хайдутите и Шипка, от Одрин, Съпротивата и Драва, до хилядите нови язовири, до тръпката на младата индустрея, спорт, кино, до театър с вълшебници като незабравимия Апостол Карамитев...

Ботев, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Вапцаров, всички те бяха НАШИ герои, а ние - ТЕХЕН народ.

През 1957 година, през България за пореден и последен път прогърмя слухът, че БОТЕВ Е ЖИВ И СЕ ЗАВРЪЩА от Диарбекир. Някъде го видели, той казал, че е Ботьов... Бяхме като в сън... Приказни дни.

Той не умира!

60–те години са били такива на невиждан възход и вяра в по–доброто бъдеще.
Хората тогава започват масово да си купуват първите си телевизори, хладилници, леки коли. Всичко явно е било в невиждан до тогава и след това подем.

Имам от модерен антиквариат западногерманско издание от 1969 г. за столиците на Европа и в него пише, че София тогава е била най–чистата столица на континента, а може би и най–чистия град на света. Описват как всяка сутрин рано миели улиците и града ухаел като прясно изпрано пране.
Цветният снимков материал вътре го потвърждава визуално.
Фотосите от Париж и Рим показват опушени и посивели здания, а в София – навсякъде цветя и чисти сгради, а на панорамната снимка от Витоша се вижда навсякъде зеленина в града и кристално чист въздух тогава.

А днес столицата ни прилича на един мръсен и осран кенеф...

София беше 200 хиляден град.
Сега е над 2 милиона.
Растежът има и опака страна.
Но помня, до към 60-та година всяка вечер около Халите улиците се миеха с питейна вода

Нашият класен ръководител, литератор, най-сериозно се безпокоеше, дали на тая възраст е останало нещо от гения на виликия поет...

тоя макет беше изложен в началото на 50-те години на площад "Св. Неделя". Беше ми тъжно, 10-12 годишен, че това няма да е скоро. А мястото беше опустошено от бомбите на авгло-американците...