Беше преди 10-ина години.

Вървя си по тротоара в крайния квартал. Нямаше голямо движение. И хоп - нещо ме тупна леко по темето и на 5-6 метра пред мене кацна сврака, та разбрах какво ме тупна. Изморена ли е била, що ли.

Така, от умора, едно врабче след като беше прелетяло широко и дълбоко място от Искърския пролом, се приземи на асфалта точно пред мотора на баща ми и стана на пита. Жестока гледка. А баща ми беше вече тежко болен. Жестока поличба?

А дали и моята сврака е била поличба? По-силна поличба, отколкото да мине през тебе сянка на щъркел?

Но досега не съм разбрал какво ми е "казала" свраката. Едва ли е било нещо лошо. Птиците имат меко коремче - нали с него мътят яйцата...

ПП: Сега се сещам. До тротоара имаше некосена трева. Може малкото на свраката да е било паднало наблизо. Затова ме е увличала по-далечко. А то хитро не е шавало.

Ако бях писател като Тургенев, можех да напиша разказ като него за малката птичка, която застанала между кучето му и падналото от гнездото нейно чедо. Разказът завършваше (по памет) така:
- Аз благоговеех пред малката птичка, застанала заканително пред кучето. Колко ли огромно й се е струвало...

Свраката е на късмет и пари. :)))

прост като гъбено семе.

И двата дотук, са верни.

Само с такива казуси се занимавам, не само за птици, а и за всякакви животни. Също и особено много за растения.
Възможностите са разни - вкл. такива които все още не зная. Ама трябва да си видял и цялостния контекст. Примерно, ако свраката е била малка, тя не може баш да лети. След като е кацнала е възможно да я доближиш и дори да я хванеш. И си личи че е такава.
Има и друг вариант на същия вариант. Малкото на свраката е било наоколо. Възрастната ти е отклонила вниманието.

С врабчето версиите дето ми хрумват са - или е било малко, или е било болно и пред умирачка, или е било голяма жега (и жажда).
Почти е невъзможно врабчето да не е видяло мотора, въпреки че тамън миналата година, както си карах колелото по пътя през едно поле, един сокол летеше точно пред мене известно време (на около шест седем метра от мене), не много бързо, аз го настигах. Той не ме виждаше, защото бях зад него и всъщност бях тих. Но бях зад него.

Благодаря за нещата, които не знаех.
Свраката ми изглеждаше "не малка". А кацането и смачкването на врабчето станаха толкова бълзо, че нямам друга представа за големината му. Но врабчетата НЕ СА летци на дълги разстояния, а беше прелетяло цяла пропаст, а беше и жега.
Разните поличби будят интерес и неусетно влияят на психиката, независимо дали ги приемаш безрезервно. Не случайно съм запомнил тия два хвърковати примера.