Селото е родно място на майка ми и майката на баща ми. По мъжка линия, предците на баща ми са бегълци от Егейска Македония... 

Бутово е в средна Северна България, между градовете Левски и Павликени, на ЖП линията София-Варна, до угасналия преди два милиона години вулкан Чатала, със застинала лава почти да центъра на селото, с река Ломия (Ломя, сега вада) и мини-вулкана Драчовца с форма на купа сено и гърло ширко метър на върха, откъдето се чуваше бълбукане на подземна река... 

Между това, в оклностите на Москва има градче Бутово, също с ЖП гара. „Бут” се наричал вид дялан камък за строеж. 

Когато Баба и Дядо строили къщата си, изровили тонове керамични парчети и 4-5 малки стомнички мужду тях. Нормално, защото хълмът Калвака (на север от селото и вече „изяден” от тухларната фабрика), беше от най-чиста глина. Сега на мястото на върха на хълма се вижда вулканичната дупката, от която са фучали газове и глинен прах, насипали хълма. От същата вулканична система, но с друг химически състав, са и глинените хълмове край село Полски Тръмбеш, родното място на певеца Веселин Маринов. 

А В СЕЛОТО НЯМАШЕ НИТО ЕДИН ГРЪНЧАР!!!

Купуваха грънци от „балканджии”, сигурно бивши жители на селото, избягали в Балкана от воините на Светослав, прочут с жестокост... 

Жителите които помня, казваха на възглавницата „падушка” и бяха побългарили руското име Тимофей на Тимо. И даже една жена носеше умалителното на Тимофей, „Тишка”, като женско име. Не зная другаде в България „Тимо” нито „Тишка”, нито падушка. 

Черквата на селото е обширна, с балкон за певците и с външна камбанария. Майка ми е разказвала за нейното откриване преди около 100 години. Дошъл владиката, черквата и част от двора пръщи от народ, а младият поп пее като ангел и сълзи от умиление се стичат по лицето му. Жените и те в сълзи. Мъжете онемели от чудото. 

В такъв момент трябва самият Исус да е присъствал, щото е казал „Където двама се съберат в Мое име, и аз съм трети между тях”. 

И селото наистина беше благословено. Нямало е глад, нито политически гонения.

Имаше всеизвестен почти безимотен комунист и беден бояджия. На един Великден заможните му съседи отишли на черква, а Лозан бояджията взел агнето, козунаците и хляба им, и ги откарал на партизаните в недалечната гора на старото село „Долно Бутово”. Такава акция не може да се скрие. Цялото село знаело. Но НИКОЙ не го предал, щото знаят, че ще го обесят. 

Мирно стана и кооперирането на земята. (А баба ми например беше купувала замя и след 9-ти септември, щото имала само 50-ина декара.) 

Случайно бях свидетел как я агитираше един съселянин:

- Виж, Сулмиьо, (Соломия, на Соломон кръстена, и интелигентна като братята си – инженер учил в Белгия и лекар) натам върви работата. Всички жъ влязат в ТКЗ-то. А ти ако не влезеш, Русчито (малката й дъщеря) трудно жъ намери гимназия...

И баба влезе (дядо беше уреден от шурея си в железниците). Малко по-късно се разболя. И веднъж, като гледаше как едно „звено” кооператорки се връща от нивата и пее, проодума 

- Боже, що не е станало това по-рано, и аз ДА СИ ПОЖИВЕЯ... 

А тя сама обработвала земята, наемала орачи и по един жътвар, и не знаеше почивка – ако не на полето, то с хурката и тъкачния стан – за черги и килими, чеиз на дъщеря си. Имаше и лозе, и бъчвата за ферментиране побираше два тона . Виното е продавала на добра цена, щото умееше да го прави "да хвърля искри" като шампанско. Вуйчо не пиеше, а на дядо кой ще му даде да се напива със скъпо вино...

Всяко лято, докато беше жива баба, аз и брат ми с майка ни бяхме на село. Всеки ден, по цял ден за риба с въдиците. А вечер с рояк махленски деца. Връщахме се в София за първия учебен ден. Голяма скръб беше, когато влакът навлезеше в покрайнините на столицата и виждахме пожълтелите поляни, а по тях полуголи почернели деца... Есен, есен...

ПП: Според турски документи, името на селото е различно и по-дълго, но с корен "бут". Възможно е руските преселници постепенно да са наложили по-кратката своя форма Бутово, като едновременно са били силно побългарени...

И ракията беше за продан, на добра цена. Щото ароматът й беше вълшебен. И като дете ми се струваше, че трябва да е нещо много сладко.
Така като юноша се излъгал вуйчо ми и с приятели се напили почти до смърт. Спасявали го с изцеждане на конски фъшкии в устата - с цел повръщане, а и фъшкиите са киселинни и неутрализират алкохола. Така той цял живот не само не пиеше алкохол, но и бонбони "пияни вишни" не ядеше.

Тия хълмове са насипвани от вулканичните дупки в посока от Запад на Изток. От което следва, че преди два милиона години, както и сега, в Европа западните ветрове са преобладавали решаващо.

Тоя приятел беше роден и израснал на една прека разстояние от канала до стаион Васил Левски. Лятото прекарвал в игри в коритото на канала и около него. И това се беше отразило ва физиката му - далече от сила и ловкост...