Видният колега мт46, в последните си 50 (петдесет) постинга ни занимава със спомени на Солженицин за съветските наказателни лагери от преди век. 

Светът е узрял за Трета Световна Война – ТСВ. Така ще я съкращават потомците, ако има такива. А видният колега се е заел със Солженицин, герой от преди век. И така взема страна в ТСВ. Пази Боже. 

Аз не зная кой крив кой прав в надвисващата война. Но от българска гледна точка, виждам кой ни брои за свои и кой за чужди. 

Може ли някой да РАЗОРЪЖАВА и разиндустриява своите? 

Може ли някой да въоръжава врагът си с най-добрите си ракети и самолети? И да даде нужните технологии за осигуряване ПЪЛНА ЗАЕТОСТ на неговата работна ръка? И да купува всичко, което той предложи? 

Само като ЕДИН пример, сега производството на тютюн в България УМРЯ. Умря и отглеждането на копринини буби. И това не е най-важното което умря. Цялата промишленост почти изчезна. 

Чудя се как не гладуваме, но ядем ВНОСНИ ДОМАТИ, ние, които ИЗНАСЯХМЕ  най-много домати в Европа (след 50-милионна Италия). И свинско ядем от Испания. И дългът расте...

да го четеш редовно!!!

И селското стопанство умря, по заповед на ЕС!!!

Но между Марин и Солженицин избирам Марин, защото ми е ясен. А Александър ИСААКИВИЧ, къде е? В рая или в ада. Или в еврейските гробища, където лежат евреите. В които, като му дойде времето, Марин няма да има същата превилегия, а ще е в нашите...
Марин е умен човек.