Ако това се беше случило в България, знаем какво щеше да се изговори в духа на "Нема такава държава". Но това се случва в САЩ и никой не се сеща да се гаври с държавата.

Затова моля любителите на антибългарскси умуванията да се коригират, както патриотите от едно вечерно шоу, чиято парламентарна група се преименува от "Нема такава държава" на „Има тъкъв народ” – ИТН. Защото злополучните думи на Петко Славейков "Не сме народ а мърша..." доказват обратното. 

Ето как го доказват: 

Дядо Славейков, човек почти свят, в един момент е избухнал от чисто партиен бяс по повод... липсата на кворум на събрание на читалищното настоятелство в Цариград. А годината е 1875, въстанието е близо и патриотите не мислят за книги, а за пушки! Затова ги няма в читалището.
 
Още преди да стане дядо, Славейков участва в извоюването на църковна независимост от гръцкия патриарх и в построяването на Българското читалище в Цариград. Сърцето му пее от радост. Но в 1875г. читалищното настоятелство за първи път не събира кворум. Идват 12 от 37 членове.

Поетът е попарен – партията на Младите, работеща за свобода чрез оръжие, е взела връх. А Славейков, заедно със Старите, е против въстание, заради сигурните реки от кръв, и несигурния резултат. За гнусните унижения да не говорим. Кой може да осъди за това един многодетен баща?

Прославеният стар борец за свобода чрез просвета, явно изпада в партиен бяс и иска да ухапе колкото може по-отровно. Той знае от детство на свой гръб, че най боли обидата на народ. (Не всички народи са имали случай да изпитат това.) И великият родолюбец пише въпросното стихотворение, в което има и по-мръсни думи от „мърша”.

Така в литературата влиза един трагичен феномен, заимстван от поробителя много преди това и запазен до днес - да ругаем българите и България при всеки неприятен случай. Например задръстване на пътя, поледица или ЖП-катастрофа. Макар, че всеки ден слушаме за подобни и по-лоши случаи в чужбина. Примерите са безброй и всеки помни купища от тях. 

Преди години Божидар Димитров избухна срещу "тоя ши.ан народ" по повод съмненията за мощите на св Йоан Кръстител, намерени край Созопол. А няма на света мощи, които да не са подлагани на съмнение. Марк Твен например, в книгата си "Глупаци в чужбина", се подиграва с всички мощи и реликви по света. Той видял в различни катедрали 3-4 истински Христови трънени венци, безброй пирони и трески от кръста и няколко черепа на св. Йоан Кръстител.

На следващата година „мършата” се вдига на въстание, за да заслужи с кръв свободата. И я заслужава. Но писаното остава. И до днес, щом на някого му се дохапе, злобно цитира "Не сме народ...".

Кое е по-трудно – да основеш читалище в Цариград, или да отидеш на събрание в него? Едни и същи хора са направили трудното и не са направили лесното, по благородна причина. В с и ч к и  без изключение нападки срещу българите, не са по-справедливи от въпросната.

За нито един порок не е доказано, че е само наш, или че го имаме повече от други народи в подобни условия. Който не е съгласен, нека да посочи такива доказателства.

П П : Партийният бяс и тежките му усложнения не са наш патент. В първия пост на моя блог - „Нещастието на българите и партийният бяс" - споменах за документирани от Гьоте прояви на партиен бяс в Германия и Англия преди повече от два века.
Тоя бяс води, като НЕОЧАКВАН СТРАНИЧЕН ефект, до ПРЕЗРЕНИЕ към С В О Я Т А страна. И такова презрение, пренесено в американските колонии, води до тяхното отделяне от Англия и основаването на САЩ. Днес у нас и партийният бяс, и САМОПРЕЗРЕНИЕТО са на лице. И братята македонци забравиха, че дядовците им са българи.
(От 29 юли до 10 септември 2016г имам П Е Т постинга за антибългарски клевети - идиотизми.)