Чапаев е роден в земите на днешна Чувашия, остатък от Волжка България и по-конкретно от племето на Котраг. Той е герой от Гражданската Война в Русия, който с  храброст и талант на командир се издига от  редник до командващ дивизия, непобедима до фаталната нощ, когато е изненадана и унищожена. Така остава легендарен и е възпят в песни и... безброй вицове.

По-миналото лято останах за седмици без интернет и ТВ в стара къща на село. Библиотеката ми беше опакована в чували, та потърсих забравени книги. Намерих "Чапаев" на издателството на комсомола "Народна младеж" от 1986г. Автор се оказа легендарният комисар на чапаевата дивизия Фурманов. Изненада ме съвременното звучене и ОБЕКТИВНОСТТА на книгата, голата истина за гражданската война през 1919г,

Но повече ме изненадаха... илюстрациите на книгата, многобройни, но рисувани като че от смъртен враг на Революцията и Русия. Издържани в черно дотолкова, че човек би взел героите за африканци, и то особено отблъскващи африканци. Само една илюстрация не беше в черно. Тя показваше уж как Чапаев играе народен танц но така, че приличаше на грозно кривене на луд човек. В черно художникът не би могъл да покаже толкова неестествена и отблъскваща поза.

Невероятно. През 1986г, три лета преди "промените", издателството на Комсомола допуска злобна карикатура на Революцията и на един от най-легендарните й герой, българин най-вероятно. Името на Чувашия произхожда от "чувен", старобългарското название за желязо (майка ми наричаше железнкте съдове "чувенени"), а пък името Чапаев произхожда от "чапа", вид желязна мотика. Нещата се връзват - предците на героя са потомци на железарите-ковачи на Старата Велика България.

Тук е мястото на стар виц от хилядите за Чапаев и ординареца му Петка (русите нямат име Петко).

Нощ в прерията. До огъня пушат Винету, Чапаев и Петка. Изведнъж -  шум в мрака. Скача  Винету, отива натам, чува се "туп" и вождът на апахите се връща с пукната устна. Сяда и мълчи. Пак шум. Скача Петка, пак "туп" и той се връща с пукната устна и мълчи. Трети път шум. Скача сам Чапаев, чува се "туп туп", връща се героят с две пукнтини на устата, сяда и мълчи. Най-после Петка не издържа
- Чапай, как можа два пъти да настъпиш мотиката!

(Новите поколения може да не знаят, че мотиката има чудно свойство - ако се подпре дръжката й изправена до стена, дърво, камък и кво да е, а острието сочи навън и малко нагоре, което често се случва, то при настъпване на острието дръжкъта БЕЗПОГРЕШНО удря по устата. Така съм удрян два пъти) 

Народът награждава своите герои и с вицове, но тук думата е за друго.

Студената война е спечелена преди "промените", и то в сърцето на комсомола, "Комунистическият съюз на младежта", в неговото издателство. И се проявява тая победа типично - със злобна лъжа и карикатура. Станали верую на поколението подскачало по сините митинги.

ЗЛОБНАТА ЛЪЖА И КАРИКАТУРА, станали верую на поколението подскачало по сините митинги и уви, оставило млади наследници на лъжата и карикатурата до днес.

Падна ни се да живеем с ПОБЕДАТА на империята на лъжата, победа спечелена като надлъгване. Май хич не са къси на лъжата краката. Де да видим.

Но ако ИСТИНАТА е на страната на една империя, защо тя ще харчи милиарди за да изгради индустрия на лъжата?

ПП: Отдавна изтрих коментар на един от дежурните психо-десни русофоби в блог.бг. Той пишеше, че Крум (аз) плаче за Чапаев, който за НОРМАЛНИТЕ хора е еталон за ненормалност и дивотия. Явно психото не знае НИЩИЧКО за историческата личност и съди по някои вицове. Уви, това е равнището на нашите "десни" - продукт на ЧУЖДА пропаганда. И това не е от вчера.

През 1880г, родоначалникът на "психо-дясното" и русофобията у нас, Стефан Стамболов, изгонва от Второто Народно Събрание един  ИСТИНСКИ ДЕСЕН българин - най-големият БЛАГОДЕТЕЛ на България, ЕВЛОГИ ГЕОРГИЕВ, чиято бронзова фигура днес стои пред главния ход на Софийски Университет. Изгонва го затова, че имал руско гражданство преди Освобождението, когато българите имат ТУРСКО гражданство, и Стефчо в т. ч. 

НЕКА И ТОВА НИ НАПОМНЯ БРОНЗОВА Фигура на Евлоги - дивотията на психо-дясната русофобия.

Един гражданин от селски произход гостувал на село. И решил да покаже, че вече не е селянин. Видял подпряна мотика и попитал
- Стрино, какво е това?
- Кое?
Гражданинът като показал с крак могиката я настъпил малко и тя го цапнала през устата, а той викнал
- Пуста мотика, що сте я турили тука!
Дали не е бил нашият съблогер, презиращият селото gardener?