По странен каприз на съдбата аз, жител на София, работих и отглеждах деца в родния град на поета.

Чувствах се у дома си там, обикнах светините му - Радиното училище, църквите, манастира Свети Спас където се е замонашил Васил Левски, Манастирската река, полите на Балкана и хребета му, надвиснал над ненагледното Карловско поле...

И често минавах покрай действащия до днес "забой" за добив на хума, "домът" на лудия Мунчо, героят овенчал последния ред на "Под игото"...

Благословени места, без които кой знай дали би се "разлистил" геният на Народния поет...

Чиито песни ВСЕ ЩЕ СЕ ЧЕТАТ.

Вазов!
Познавах негов братов внук, Александър Вазов!
Изключително ерудиран човек, приличащ на Вазов!

Леон познавал братов внук на Вазов. Много ерудиран. Браво.

И с още нещо да се похваля!
Рожденият ми ден съвпада с този на Вазов - по стар стил- На 27- ми юни!
Повод за гордост, като дете! И на гняв, когато го промениха!