Да си помисля какво изживях днес, какво ме прави човек, а и щастлив от това, което съм?
 

Толкова щастлив, че не се налага да крия лицето си в интернет под маската на супергерой (примерно), както някои емоционално незрели политически коментатори...
 

Без да съм толкова инфантилен, сутринта бях...дете. 
 

Едно е да си инфантилен, друго е да си дете, въпреки своите петдесет и три години. Повярвайте ми. Различно е. 
 

Ето ме в "Стаята на приказките", автор на пиесата, която разсмя около 60 деца. И мен, заедно с тях. 
 

Да споделиш смеха си с деца. Няма по-ценно от това. Да споделите фантазии - по-голямо щастие няма. 



 

Тук съм с красивата организаторка на читалище "Съгласие", където се играят пиесите ми и героят ми: симпатичния чакал Любо. 

Още снимки от "Стаята на приказките" от фейсбук страницата на читалището. 








 
Пиесата "Чакалът Любо и извънземното" събра и разсмя около 60 деца, но сценичната адаптация за балет по "Грозното патенце" на Андерсен, която също написах аз,  само за месец имаше 10 представления и събра около 3000 зрителя.

Вярно - далеч повече заслужават аплодисментите танцьорите, хореографката, актрисата, четяща текста, но от радостта опитах и аз. 





Но последните две снимки са от миналия месец. Всеки път не може да е така. "Грозното пате" ще се играе още, но днес нямаше балет, а куклен театър. Всяка първа седмица от месеца има: все нова и нова.

Голямо предизвикателство, голяма забава!

Другият сезон: не знам, може да се позабавлявам с приказка за една жаба: журналистката на блатото. Или пък...Приказка за глупавия прилеп. 

Не знам, има време да помисля...
 

Прибрах се за кратко вкъщи, че да се освежа и да отида на тренировки. 




Лека загрявка за трапец в любимата ми зала. 

  Понамокри ме дъжда, докато се връщах от читалището вкъщи, но си обичам колелото.

Два часа в залата, 15 минути в църквата, за да си кажа "Отче Наш" (3 пъти), "Богородице Дево" (3 пъти) и "Символът на вярата", а после да се помоля за мои дребни неща и някои не чак толкова дребни.

Като това България да не бъде намесена във война.   

Едно от най-големите удоволствие за тялото са тренировките, почти колкото любовна игра. Казах "любовна игра", нe секс; не мога да обясня разликата на човек, който не я прави сам.

Не мога да обясня и колко са приятни тренировките на нетрениращ човек.  

Но каквото са тренировките за тялото, това е молитвата за душата. Но не мога да го обясня на безбожник.   

Някои неща човек трябва да изпита сам, за да разбере, когато пишеш за щастие. 

  След малко тръгвам отново на работа.  

Сутринта бях в читалище "Съгласие", където съм драматург.  

След малко ще съм отново на театър, но в Драматично-куклен театър "Иван Радоев", където съм организатор.

В случая ще бъда и разпоредител.   

Няма как да обясня и това как да си събота на работа (на две работи) може да бъде много, много ЗАБАВНО.   

Редакция (след дежурството ми). С колеги от театъра, в момента на снимката тече "Ревизор" по Гогол, режисирана от Ива Николова. Пред портрета сме на патрона ни Иван Радоев.



Изобщо, няма как да обясня много неща на мразещия нещастник под интернет маската.