Постинг
26.05 11:32 -
В разгара на Третата световна война, войнишки спомен от Първата
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 705 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.05 07:26

Прочетен: 705 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 27.05 07:26


Ще разкажа за най-необразования от предците си. За да не стане това коз на психо-десните ми опоненти трябва да уточня, че гените ми имат връзка с братята на баба ми, на които приличам. Единият завършил инженерство в Белгия и заемал ред ръководни постове в Железниците, другият завършил медицина в София и станал жива легенда с практиката си от Плевенско до Павликенско. Дворът му беше винаги пълен с каруците на пациенти, чакащи ред с преспиване.
Моят най-необразован дядо беше грамотен все пак и имаше диплома за майстор на каруци от знаменитите тогава Занаятчийски училища. Затова във войската поправял каруците и подковавал конете.
В град Кавала ако не греша, забелязали с негов колега, че един богат дом има хамбар пълен с пшеница. А на пазара зърното вървяло само срещу злато! И се изкушили двамата, влезли с пушките си в двора и натоварили два коня с чували жито. Стопаните не гъкнали, но бързо се оплакали на началствата и двамата печалбари били арестувани още на пазара с пълни чували. А имало строга заповед, всяко намерено зърно да се предава във военните складове. Били съдени в полка и осъдени на разстрел. Дядо ми разправяше случката мното цветисто. (Да уточня, че НЕ БЕШЕ комунист нито друг ист. Понятие си нямаше от партии.)
- Строили полка, знаш, а ний двамата пред строя висим смачкани кът парцали. Командира прочете присъдата - разстрел. Ний, забили нос в замята, чакаме да ни отведът. А той се приближил тихо изотзад и ни опаса по един кривак през гъзовети. "Марш в строя". И толкоз. Всеки ден мрът войници, други колари и железари няма, как да ни стреля?
И дядо ми оживял, върнал се на село и бързо си намерил булка - мъжете били кът. Засмян, той описваше любовта си така:
- Ей, мумче, аз кът видех баба ви, жъ ми изфръкни сърцету!
Баба не го харесвала твърде, затова децата им приличаха на него, но аз - на братята й.
А майорът който не го разстрелял, живя дълго в София. И чудно откъде дядо ми имаше адреса му, но при всяко гостуване у нас носеше армаган и за майора. Той го приемал, говорели си, жена му ги гостила, а той го изпращал до външната порта. Какъв човек, Господи! Бил е от културно софийско семейство, заможен, а е посрещал моя прост дядо като брат!
Тая история не е само моя. Тя е една БЪЛГАРСКА история за човешки слабости и за велика ЧОВЕЧНОСТ.!!! И за голяма любов в едно северняшко село. Имаше пълен комплект духова музика това село. (А в едно голямо село край Хисаря, на хорото им свирела гъдулка.) Дунавът е носел европейската култура на север от Балкана. Бащата на дядо ми му беше купил от Виена красив масивен тезгях с принадлежностите от менгеме и инструменти. И раклата с чеиза на баба ми също беше от Виена, облицована отвън с тънко желязно фолио, профилирано на дъбови листа и желъди, оксидирано цветно, а отвътре с невижданите у нас красиви тапети...
Моят най-необразован дядо беше грамотен все пак и имаше диплома за майстор на каруци от знаменитите тогава Занаятчийски училища. Затова във войската поправял каруците и подковавал конете.
В град Кавала ако не греша, забелязали с негов колега, че един богат дом има хамбар пълен с пшеница. А на пазара зърното вървяло само срещу злато! И се изкушили двамата, влезли с пушките си в двора и натоварили два коня с чували жито. Стопаните не гъкнали, но бързо се оплакали на началствата и двамата печалбари били арестувани още на пазара с пълни чували. А имало строга заповед, всяко намерено зърно да се предава във военните складове. Били съдени в полка и осъдени на разстрел. Дядо ми разправяше случката мното цветисто. (Да уточня, че НЕ БЕШЕ комунист нито друг ист. Понятие си нямаше от партии.)
- Строили полка, знаш, а ний двамата пред строя висим смачкани кът парцали. Командира прочете присъдата - разстрел. Ний, забили нос в замята, чакаме да ни отведът. А той се приближил тихо изотзад и ни опаса по един кривак през гъзовети. "Марш в строя". И толкоз. Всеки ден мрът войници, други колари и железари няма, как да ни стреля?
И дядо ми оживял, върнал се на село и бързо си намерил булка - мъжете били кът. Засмян, той описваше любовта си така:
- Ей, мумче, аз кът видех баба ви, жъ ми изфръкни сърцету!
Баба не го харесвала твърде, затова децата им приличаха на него, но аз - на братята й.
А майорът който не го разстрелял, живя дълго в София. И чудно откъде дядо ми имаше адреса му, но при всяко гостуване у нас носеше армаган и за майора. Той го приемал, говорели си, жена му ги гостила, а той го изпращал до външната порта. Какъв човек, Господи! Бил е от културно софийско семейство, заможен, а е посрещал моя прост дядо като брат!
Тая история не е само моя. Тя е една БЪЛГАРСКА история за човешки слабости и за велика ЧОВЕЧНОСТ.!!! И за голяма любов в едно северняшко село. Имаше пълен комплект духова музика това село. (А в едно голямо село край Хисаря, на хорото им свирела гъдулка.) Дунавът е носел европейската култура на север от Балкана. Бащата на дядо ми му беше купил от Виена красив масивен тезгях с принадлежностите от менгеме и инструменти. И раклата с чеиза на баба ми също беше от Виена, облицована отвън с тънко желязно фолио, профилирано на дъбови листа и желъди, оксидирано цветно, а отвътре с невижданите у нас красиви тапети...
Началото на началото Тя и Той
Жертвите на фашизма в България - 1923 г.
Историческата връзка. Исторически времен...
Жертвите на фашизма в България - 1923 г.
Историческата връзка. Исторически времен...
психиатърът д-р Владимир Сотиров
© Как правилно да си чоплим носа
Седем любопитни факти за Пишо Гнидата
© Как правилно да си чоплим носа
Седем любопитни факти за Пишо Гнидата
Следващ постинг
Предишен постинг
Тоя доктор ПРЕМАХВАШЕ ШИПОВЕ с инжекция пряко в шипа. Така излекува и майка ми, и много други. Дал ни беше и рецептата за инжекцията. Но в аптеките (тогава специалитетите бяха рядкост и аптекарите забъркваха илачите с везни в ръка) та в аптеките ОТКАЗАЛИ да изпълнят рецептата. Явно е включвала опасни вещества. Казали "който я е написал, той да я изпълни".
цитирайТо Третата световна няма да е война като война.
цитирайТърсене
За този блог

Гласове: 3256