Днес авторът на истинска поезия в блог.бг Мисана, публикува стихове в коита "Няма вечност" е едва ли не лайтмотив.

Това ми напомни за една случайна среща с Христо Фотев.

Не познавах поета, нито бях виждал снимката му. Знаех само "Колко си хубава..."
Пътувах в командировка до Бургас в плупразен влак. В купето само още един човек. Помълчахме, но полека се разговорихме, откровено като непознати.

Той каза, че е бил учител в Родопите, обичан от децата на българомохамеданите. Спомена и за голямата си любов (и съпруга), и как бил щастлив, че я обича, независимо дали и тя го обича. Аз носех анасонлийка и му предложих чашка. Той прие.

Разговорът се задълбочи и той попита какво месля за... смисъла на живота. Аз отговорих това, което ОТДАВНА мислех - без ВЕЧНОСТ няма смисъл. (Имах предвид не ЛИЧНА вечност, а вечност на човечеството и даже въобще на живота във вселената). Поетът каза "Целувам ти ръка за тия думи"...

Разбрах с кого съм говорил, когато видях некролога във весника.

Толкова прекрасен може да е човекът, и особено децата, и жените, и любовта, и смисленият труд, и природата... 

Имаше филми, а и сам съм мислил, каква черна бездна би се отворила пред човек ако знае, че вече са хвърлени стотици ядрени бомби и всичко живо на Земята е обречено. Ами ако има деца и внуци? Боже опази. Адът е сладък сън пред такъв ден.

Но е възможен  и по-черен ден - ако астрофизиците съобщят, че вселената е започнала да се свива в една черна дупка, такава от която се е появила след Големия Взрив. С ИЗТРИТА ПАМЕТ за минали вселени...

Наистина, без вечност няма смисъл. 

Тогава на помощ идва илюзията ! Тя е щедра на дарове , дава смисъл на живота и го прави по-добър.

Че има или че няма вечност? Втората я знае всеки примитивен атеист. А Нютон, представи си, не я знае.
Вечността НЕ Е за индивида, освен ако се утешава със "задгробен живот". Тая "утеха" ли имаш предвид? Аз не. И съм го написал.

Някак сме свикнали да разбираме едно и също нещо под тези две понятия. Вечности има и винаги ще има - безкрайно много. "До века" някак си ни се струва завинаги, ама не е. До края на века или края на вечността - това е отрязъкът на съществуването на познатата ни Вселена. Черна дупка ли ще е, друго ли - небето ще се свие като дреха и стихиите (елементите) нажежени ще се стопят. Това, което ще оцелее след разоада на елементите (огън, земя, вода, въздух) - няма да е нищо от тях. Няма оцеляване на индивида като тяло, но има оцеляване на съзнанието, на информацията, на натрупания опит... Първопричината на всичко няма да започне следващата Вселена от нулата, винаги надгражда. Може да се оприличи на Изкуствен интелект - самообучава се. Само че е естествен интелект.

Така че, ще оцелее интелектът, а носител ще му бъде живата субстанция, която дава живот и същност на всичко и сега.

Интелектът е велика ЧАСТ от същността на Човека. Но дали е най-великата? Щото има и ще има все по-мощен изкуствен интелект. Ами любовта? Ами красотата на музиката?
Ние още не познаваме ЦЯЛАТА структура на ДНК. Стигнали сме до нейната функция при синтез на органична материя. Ами структурата на тялото с мозъка заедно?
Все още няма отговор библейския въпрос "как се образуват костите в утробата на майката".
Дли молекулите и атомите са най-елементарните "тухли" на ДНК? Има такъв голям набир от екзотични частици, до гравитона включително...

разбираме само машина за смятане и любовта, красотата и прочее остават и извън картината.