След светлия пример на нации ИСТОРИЧЕСКИ русофобски, и нашите русофоби ще убиват... памет.

Хвала. 

Достойно дело за наследниците на Стамболов, родоначалник на Бг русофобите. Малцинство, което конюнктурата овластява понякога.

Затова трябва да припомним, макар и най-кратко, подвизите на Стамболов, който до днес ни гледа от 20-левката и от портрет в приемната на президентството.

През август 1874-та, година и половина след гибелта на Левски,  БРЦК (Бъргарски Революционен Централен Комитет), избира Стамболов, едва 20-годишен, за негов заместник. Но той не тръгва като него да обикаля България. На следващата 1875г е изпратен да органицзира Старозагорското въстание. Там не пуква пушка. За Априлското въстание, 22-годишен, е назначен за Апостол във Велико Търново. И там не пуква пушка. Приемникът става антипод (По нататък в текста Ант)

Започва Освободителната война. Връстниците на Ант се бият на Шипка. Той пише дописки до Петрбургски вестник и търгува с храни за армията. След Освобождението, през 1879г се свиква Първото Велико Народно Събрание, чиито членове по устав трябва да са навършили 40 години. Нашият герой е на 25, но влиза в състава. За какви заслуги, освен че е "приятел на Ботев"? Ами защо не е бил до Ботев на кораба "Радецки"? Невероятно, НЯМА заслуги, а е избран. И бързо се отплаща. Изгонива от Второто Народно Събрание Евлоги Георгиев, най-големият благодетел на България, защото... имал руско гражданство преди Освобождението. Евлоги не стъпва повече в България, костите му са в Румъния. И това е най-малкият от подвизите на Ант. 

*     *     *     *     *
Може да бъде оспорвана ролята на Фердинанд за Първата Национална Катастрофа. Но Втората е безспорно наследство на Стамболов с русофобията (главно сред офицерството) и доведения от него княз Фердинанд. 

В навечерието на ПСВ, България има рядката за малка страна възмоност да ИЗБИРА ще участва или не, и на чия страна ако участва. След приказките за „въоръжен неутралитет”, Фердинанд  еднолично избира Централните Сили – Германия, Австро-Унгария, Италия и Турция. 

Много е писано за дните преди войната, в т.ч. за знаменития диалог на монарха със Стамболийски, който го предупреждава,че ако ни въвлече във войната, ще отговаря с главата си. Фердинанд побеснява и отговаря „Не мисли за моята глава, аз съм стар, мисли за своята, че се млад”. И Стамболийски влиза в затвора. 

Ние влизаме във войната, бързо пренасяме действията на чужда територия (за което сме обвинявани след погрома) и години наред приковаваме далече превъзхождащи сили от всички метрополии и колонии на империите, без Русия. 

Малка България става уникален БАЛАНСЬОР в световната война.

Заслужава да се спрем специално на това обстоятелство:

- Със своята армия, според Чърчил8  НАЙ-ДОБРА в Европа, България все пак не е достатъчна да донесе победа на Тройния съюз;
- Но спасява Турция от разгром и Истанбул от присъединяване към Русия, каквото е споразумението преди войната;
- Удължава агонията на Европа, което е официален аргумент на победителите за жестоките условия на Ньойския диктат;

Така тя дава път за разложението в руската армия, най-зле снабдена с храна и муниции между съюзниците, и за Октомврийската революция.

На нас ПСВ донася:

- Втора национална катастрофа, която окончателно убива възможностите за национално обединение и за възход в стопанско, културно и духовно развитие;
- Войнишкото въстание;
- Земеделското управление;
- Деветоюнския преврат;
- Септемврийското въстание и десния терор;
- Продължение ДО ДНЕС (като студена) на започнатата от Ант наша ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. 

Следва Ньойският договор, при който върху Блгария се стоварва страшното обвинение, че е причинила ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА на войната с милионите жертви. Което е страшната истина.

Безспорно е, (въпреки че в историята уж няма „ако”), безспорно е, че ако България бе приела поканата на Антантата, войната щеше да е значително по-кратка, жертвите по-малко и мирният договор нямаше да е толкова жесток, че да създаде условията за ВСВ; 

 СВЕТЪТ ЩЕШЕ ДА Е ДРУГ. Можеше да продължи „Бел Епок” от преди войната. 

И всички тия беди, невероятно но факт, не можеха да се случат без Ант. У нас и по света.

От кого ли беше пратен Стамболов? Врагът Божи? Тайни организации? 

Или от слепия случай? Едва ли.