Текстът е римейк на мои пост от 18.09.2022г.

За неосведомените, Чапаев е герой от Гражданската Война в Русия, който с храброст и талант на командир се издига от  редник до командващ дивизия, непобедима до фаталната нощ, когато е изненадана и унищожена. Така остава легендарен и е възпят в песни и... хиляди вицове.

Това лято останах за седмици без интернет и ТВ в стара къща на село. Библиотеката ми беше опакована в чували, та потърсих стари, забравени книги. Намерих "Чапаев" на издателството на комсомола "Народна младеж"  от 1986г. Автор се оказа легендарният комисар на чапаевата дивизия Фурманов. Изненада ме съвременното звучене и ОБЕКТИВНОСТТА на книгата, голата истина за гражданската война през 1919г, подобна на гражданската война в Украина, предизвикала сега руската намеса. 

Но повече ме изненадаха... илюстрациите на книгата, многобройни, но рисувани като че от смъртен враг на Революцията и Русия. Издържани в черно дотолкова, че човек би взел героите за африканци, и то особено отблъскващи африканци. Само една илюстрация не беше в черно. Тя показваше уж как Чапаев играе народен танц но така, че приличаше на грозно кривене на луд човек. В черно художникът не би могъл да покаже толкова отблъскващи пози.

Невероятно. През 1986г, три лета преди "промените", издателството на Комсомола допуска злобна карикатура на Революцията и на един от най-легендарните й герой. Българин най-вероятно, от земите на Волжка България, по-точно Чувашия, тогава Казанска губерния,. Името на Чувашия произхожда от "чувен", старобългарското название за желязо (майка ми наричаше емайлираните железни съдове "чувенени"), а пък името Чапаев произхожда от "чапа", вид желязна мотика. Нещата се връзват - предците на героя са потомци на железарите-ковачи на Старата Велика България. Интересно, разгромена е дивизията от казаци - племе на конни воини-земеделци, съседно на Волжка България, което едва ли случайно има бит най-близък до старобългарския (и си съхранява запасите от жито като тях -  заровено в ями).

Тук е мястото на стар виц от хилядите за Чапаев и ординареца му Петка.

Нощ в прерията. До огъня пушат Винету, Чапаев и Петка. Изведнъж -  шум в мрака. Скача  Винету, отива натам, чуваува се "туп" и вождът на апахите се връща с пукната устна. Сяда и мълчи. Пак шум. Скача Петка, пак "туп" и той се връща с пукната устна и мълчи. Трети път шум. Скача сам Чапаев, чува се "туп туп", връща се героят с две пукнтини на устата, сяда и мълчи. Най-после Петка не издържа
- Чапай, как можа два пъти да настъпиш мотиката!
(Новите поколения може да не знаят, че мотиката има чудно свойство - ако се подпре дръжката й изправена до стена, дърво, камък и кво да е, а острието сочи навън и малко нагоре, което често се случва, то при настъпване на острието дръжкъта БЕЗПОГРЕШНО удря по устата. Така съм удрян два пъти) 

Народът награждава своите герои с хиляди вицове, но тук думата е за друго.

Студената война е спечелена преди "промените", и то в сърцето на комсомола, "Комунистическият съюз на младежта", в неговото издателство. И се проявява тая победа типично - със злобна лъжа и карикатура. Станали верую на поколението подскачало по сините митинги.

ЗЛОБНАТА ЛЪЖА И КАРИКАТУРА, станали верую на поколението подскачало по сините митинги и уви, оставило млади наследници на лъжата и карикатурата до днес.

Падна ни се да живеем с ПОБЕДАТА на империята на лъжата, победа спечелена като надлъгване. Май хич не са къси на лъжата краката. Де да видим.

Но ако ИСТИНАТА е на страната на една империя, защо тя ще харчи милиарди за да изгради индустрия на лъжата?

ПП: Отдавна изтрих коментар на един от дежурните психо-десни русофоби в блог.бг. Той пишеше, че Крум (аз) плаче за Чапаев, който за НОРМАЛНИТЕ хора е еталон за ненормалност и дивотия. Явно психото не знае НИЩИЧКО за историческата личност и съди по някои вицове Уви, това е равнището на нашите "десни" - продукт на ЧУЖДА пропаганда. И това не е от вчера.
През 1879г, родоначалникът на "психо-дясното" и русофобията у нас, Стефан Стамболов, изгонва от Първото Велико Народно Събрание един  ИСТИНСКИ ДЕСЕН българин - най-големият БЛАГОДЕТЕЛ на България, ЕВЛОГИ ГЕОРГИЕВ. Причината? Имал руско гражданство преди Освобождението.
НЕКА И ТОВА ДА НИ НАПОМНЯ БРОНЗОВАТА ФИГУРА пред входа на Софийския Университет - дивотията на психо-дясната русофобия.
А тия дни една дясна колежка приписа на цар Фердинанд всичкия напредък на България след Освобождението. Значи - и Университета...

Илюстраторът кой е, илюстраторът?
А че редакционната колегия е спала, е ясно.

Минал е почти половин век. Илюстраторът, ако е жив, ще е някоя тъмно-синя пенсия. "Мъртвият не ни е враг".
Освен това книгата е на село. Но ще ти пратя името. Може да стане интересно.
Благодаря за идеята.