Продължение от поста „Дякон Левскии и приемникът му Стамболов". 

Настоящето продължение, както беше обявено, се отнася за това как наследството на Стамболов (нататък Ант) обръща историята не само на нашия народ. 

*     *     *     *     *
Може да бъде оспорвана ролята на Фердинанд за Първата Национална Катастрофа. Но Втората е безспорно наследство на Стамболов – русофобията (главно на военните) с Фердинанд  начело - и тук ще разгледаме само нея. 

В навечерието на ПСВ, България има рядката за малка страна възмоност да ИЗБИРА ще участва или не, и на чия страна, ако участва. След приказките за „въоръжен неутралитет” Фердинанд практически еднолично избира "Централните Сили" – Германия, Австро-Унгария, Италия и Турция. 

Хазартно решение – избор на по-малко възможния резултат, но с по-висока печалба. Само че превъзходството на Антантата е смазващо – три империи, Британската, Руската и Френската, по-късно САЩ и др, в това число и всички балкански страни без Турция. 

Чърчил много държи на съюз с България, която според него има най-добрата армия в Европа (което войната потвърждава, за наша беда). Той настоява, че исканията на България за национлно обединение са справедливи. Но всъщност си прави свои сметки – в Балканската война България практически САМА разгромява османлиите, а той се кани да превземе превантивно Истанбул–Константинопол, който иначе е обещан на Русия при победа. 

Много е писано за дните и седмиците преди войната, в т.ч. за знаменитея диалог на монарха със Стамболийски, който го предупреждава,че ако ни въвлече във войната, ще отговаря с главата си. Фердинанд побеснява и отговаря „Не мисли за моята глава, аз съм стар, мисли за своята, че се млад”. И Стамболийски влиза в затвора. 

Ние влизаме във войната, бързо пренасяме действията на чужда територия (за което сме обвинявани след погрома) и години наред приковаваме далече превъзхождащи сили от всички метрополии и колонии на империите, почти без Русия. 

Малка България става уникален БАЛАНСЬОР в световната война.

Заслужава да се спрем специално на това обстоятелство:

- Със своята армия, (да повторим - НАЙ-ДОБРА в Европа според Чърчил), България все пак не е достатъчна да донесе победа на Тройния съюз;
- Но спасява Турция от разгром и Истанбул от присъединяване към Русия, каквото е споразумението преди войната;
- Удължава агонията на Европа, което е официален аргумент на победителите за жестоките условия на Ньойския диктат;

Така тя дава път на Октомврийската революция,

а на нас донася:

- Втора национална катастрофа, която окончателно убива възможностите за национално обединение и за възход в стопанско, културно и духовно развитие;
- Войнишкото въстание;
- Земеделското управление;
- Деветоюнския преврат;
- Септемврийското въстание и десния терор;
- Продължение ДО ДНЕС (като студена) на започнатата от Ант наша ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. 

Кой каквото ще да каже, но спечелена война най-силно окриля един народ. Както Освободителната и Сръбско-българската ни окрилиха, обратно на загубените войни. Особено ако загубата вземе характер на катастрофа. Иначе има загуби разни. 

Следва Ньойският договор, при който върху Блгария се стоварва страшното обвинение, че е причинила ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА на войната с милионите жертви. Което е кървавата истина. Затова:

- Териториалните загуби и икономическите задължения са убийствени, и част от тях остават неплатени, защото просто няма какво повече да се вземе. 

- Числеността на армията е ограничена. (Както сега след „промените”. Явно ПАК ни броят за опасен ВРАГ.)

- За периода 1919 – 1929 година България изплаща общо 186,4 милиона златни франка задължения по Ньойския договор. Което допълнително лишава страната от възможност за индустриализация, Скритата безработица на малоимотни и безимотни  селяни става непоносима. 

Безспорно е (въпреки че в историята уж няма „ако”), безспорно е, че ако България бе приела поканата на Антантата, войната щеше да е кратка, жертвита много по-малко и мирният договор нямаше да е толкова жесток, че да създаде условията за ВСВ; 

 СВЕТЪТ ЩЕШЕ ДА Е ДРУГ. Можеше да продължи „Бел Епок” от преди войната. 

И всички тия беди, невероятно но факт, не можеха да се случат у нас и по света без Ант. 

От кого ли ни беше пратен Стамболов? Врагът Божи, тайни организации? 

Или от слепия случай? Едва ли.

Но до ден днешен русофобията, това наследство от Стамболов, разделя българите и ни води към съдбата на изчезналите народи.

ПП: Странен и знаменателен факт е, че русофобията на нашите русофоби върви в комплект с българофобия. Те мразят своя народ затова, че не е русофоб! И това е наследство от Стамболов. Той като министър-председател извежда войската от казармите за да бие и убива българите които не мислят като него. Но това е тема която заслужава отделно разглеждане..

Не само провалят Бългърия с две национални катастрофи, но и, простете но е така, и С В Е Т Ъ Т провалят. Прочетете внимателно, че колкото и да изглежда пресилено, е точно така.