
Прочетен: 970 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2022 07:45

Ще ви занимая с един ТИПИЧЕН представител на психо-дясното воинство, което С ПРАВО има самочувствие, че времето е тяхно.
Деснякът Петгриг се беше произнесъл отрицателно за социлистическото ДСО Металхим. Работил съм в един от заводите на ДСО-то, ВМЗ гр. Сопот, затова се опитах да информирам най-кратко младежа. Но първо да го цитирам точно:
"Виж ся, можеш да убеждаваш твоята компания колко са били вкусни оръжията, произвеждани от въпросния Металхим, щото техният капацитет е дотам, че да ти повярват. Всеки що-годе нормално мислещ човек ще ти каже, че е абсолютно ирационално да се плодят толкова филиали на оръжейна промишленост в малка България за сметка на други отрасли, като земеделие и туризъм. Да не говорим как печалбите от тази търговия ползваха съвсем ограничен кръг."
Налага се първо да отвора скоба за земеделието, което именно при социализма изостави малките нивици и дървеното рало, и увеличи неколкократно добивите.
Кооперирането и комасацията на земята е социалистическа форма на уедряване на земеделието, уедряване абсолютно необходимо за неговата механизация и за повишаването С ПЪТИ на производителността. САЩ вече бяха стигнали до там, че чудесно ги изхранваха 3% от населението. ПРЕДИ социализма нас ни изхранваха 80%. Това, заедно с почти пълната липса на индустриализация (липса която е плод на двете национални катастрофи, последица от русофобията на Стамболов и на доведения от него Фердинанд), беше довело до чудовищна скрита безработица и бедност на малоимотни и безимотни селяни. За да се ограничи прииждането на безработни селяни в градовете, е бил въведен максимален размер на притежаваната земя от едно семейство – 200 декара, а за Добруджа – 300.
Социалистическата форма на уедряване донесе страдания, но страдания несравнимо ПО-МАЛКО от капиталистическото РАЗОРЯВАНЕ на дребните собственици, изгонване от домовете, скръб, сълзи и смърт, преди някои от тях да се устроят в градовете.
Стигнахме до колективизацията в Сопот.
В началото на 50-те години се вдигнала депутация от видни граждани на посещение при министър-председателя Червенков, за да му обясни, че другаде ТКЗС може да стане, но не и в Сопот, защото как ще работят заедно богати и бедни, работливи и мързеливи, умни и прости. Премиерът ги изслушал търпеливо но забелязал, че един от видните граждани бил със закърпени потури. И казал кратко –
- Ще направим ТКЗС, да не ходите със закърпени гащи.
Постъпих в Сопотския завод през 1974г. Нямаше ни потури, ни кръпки. Нямаше дежурните преди 9-ти и известно време след това опашки от безработни пред портала на завода. Имаше ПЪЛНА ЗАЕТОСТ непостижима за капитализма. Имаше спокойни и самоуверени граждани, освободени от ГЛАВНИЯ страх на „малкия човек” – безработица, безпаричие, бездомие, глад, деца без медицинска помощ.
Разказваше се в Сопот, че ако не е бил заводът, безимотните граждани щели да прокопаят тунел под Балкана, за да добиват и продават хума от пещерата на Мунчо, героят от романа Под игото. Но колко градове са имали като Сопот двама влиятелни генерали – Георги и Владимир Вазови, за да им издействат Държавна Военна Фабрика , открита през 1936г.?
Понеже скобата стана дълга, ще спра до тук, до следващото продължение. Мисля, че изяснихме защо не може да просперира държава САМО СЪС ЗЕМЕДЕЛИЕ И ТУРИЗЪМ (какъвто НЯМАШЕ у нас преди социализма), обратно на вярата на Петгриг и психо-десните му съмишленици, възпитани от лозунгити на подскачащите сини митинги.
Историческата връзка. Исторически времен...
280 хиляди украински кенефа са умрели. С...
11.07.2022 10:07
Абе откъде се зимат тия кретени в такова големо количество - да дрънкат без да имат и бегла представа, кво е било по времето за което дърдорят? Изглежда че капитализмът ги е произвел на кило и тон.
През соца, не само земеделието, но и животновъдството беха до такава степен развити, че кретени като тоя, не си представят, ква градина беше България. Разправял съм много пъти къв беше пезажа в околностите на всяко населено място в България - вкл. град, село или столица.
Ще опиша отново пейзажа в града в който аз съм живял - Берковица. В околностите на града във всички посоки имаше огромни плантации с ягоди и малини. По пътя между Берковица и Михайловград (Монтана), можеха да се видят следните плантации по ред на номерата: праскови от дясно, зеленчукови градини от ляво; следва оранжерията която беше огромно предприятие за времето си; домати отдясно, краставици от ляво; ягоди от ляво, ябълки от дясно; ябълки и от ляво; пак краставици от дясно; домати от дясно (а то ляво не си спомням (вече стигнахме по пътя до Боровци - на средата между Михайхловград и Берковица). Следва консервения комбинат в Боровци, където изобщо продукцията от краставици и домати, не можеше да се преработи на консерви до късна есен, въпреки летните ученически бригади, както инцидентнтите също ученически в ранна есен. Пропуснах че на изхода в Берковица имаше и комбинат на ЦКС, който също не смогваше да преработи огромното киличество продукция. След консервения в Боровци, към Монтана, не си спомням друго освен слънчоглед и зеленчукови градини.
Продукцията от малини се преработваше в малиново вино и др. неща и в избата на центъра в Берковица. Постоянно минаваха камиони пълни с малини и отровната комунистическа малинова смрад се разнасяше по целия център. Сега вече няма такива неща, а такива като тоя, си нямат и хабер от това.
