Не ми е под ръка книгата "Дела и завети на видни българи", където 4-5 свидетели на смъртта Христова дават РАЗЛИЧНИ версии. Съвършено различни. Това е зле и добре. Зле е, защото измислят. Добре е, защото НЕ СА СЕ НАГОВОРИЛИ, значи им е било отвратително да се сговарят по болната тема, значи са били хора с морал и срам. Притиснати от въпросите, вместо да обясняват как е назрял конфликтът, те ПРАВИЛНО са решили ДА НЕ СЕ МЪРСИ СВЯТАТА ПАМЕТ на гениалния поет.!!!

Доколкото помня, тая книга е стара, от годините наскоро след Освобождението, когато свидетелите са живи. НЯМА КОМЕНТАРИ за това разминаване между тях, макар че е ясно като бял ден - те крият страшна тайна. Имали са издателите тогава "кумова срама", за да не чоплят мръсотиите. Сега всеки (тиквеник) може да изказва мерзките си ДОГАДКИ. Д О Г А Д К И мерзки.

Но никой не започва оттам, кой дава ПАРИТЕ И МАРШРУТА на четата. Нито истинската й цел, която цел кой знай дали е била известна на друг, освен на истинските организатори.

(Тук трябва да напомним, че НИКОЙ от завладените народи НА ТРИ КОНТИНЕНТА не се е освободил САМ от Османската империя.)

Да събереш 200 души владеещи оръжие, да ги въоръжиш, облечеш, превозиш и изхранваш, това иска пари каквито българските революционери нямат. Ако някой знае КОЙ ги дава, да ме прости, но аз не знам и значи масовият българин не знае, НЕ СЛУЧАЙНО не знае.

Не помня кой от големите войводи, Панаьот или Тотю, отказва да води четата, Тук няма място за догадки ЗАЩО отказва. Защото НЯМА ИЗГЛЕДИ ЗА ВОЕНЕН УСПЕХ. И защото НЯМА ПОДГОТОВКА ЗА ВЪСТАНИЕ в районите по маршрута. Но понеже хората похарчили толкова пари трябва ДА СА ЗНАЕЛИ какво и защо правят, не е трудно да се досетим за целите. 

Априлското въстание вече е потушено. Назрява Освободителната война. СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА НАУЧИ, че българите НЕ САМО В ТРАКИЯ са готови да леят кръв за свободата си. И трябва да се маркира с кръв ЗАПАДНАТА българска граница,  за да не се изкушат Австрия и Сърбия да навлязат "да освобождават своите" преди Русия. А поне Сърбия би го направила. Тя два пъти се е опитвала да воюва със султана и е бита, Но през 1885-та се вдига като мародер, да напада „беззащитната” според краля им, токущо освободена България. И е бита позорно, но това е друга тема, която как ли се осветлява в сръбските учебници, където тяхната войска е „сяйна”, демек сияйна, блестяща. Едва ли пише в тия учебници, че в сръбско-българската война през 1885-та войската им бяга без ред, кралят им е оставен без охрана и по случайност не е пленен. Можем да си представим чудесните сръбски псувни по негов адрес, българските отделно.

Но да се върнем към кончината на Христо Ботьов.

Освен че още е в "буйна младост", поетът е със силен и неуравновесен характер, наречен „холеричен” в психологията. Трудно е търпял възражения. И е човек градски, без хайдушка или поне планинска закалка, и според четници е бил обут с неподходящи ботуши, които отварят живи рани още първия ден от похода. Четниците са хора врели и кипели като хайдути и участници в легиите. Те са поели рисковете на войната, но не и за неизбежна смърт. И те, и щабът на войводата, търсят ВОЕНЕН изход. Само Христо е приел и МОРАЛНАТА мисия, както пише в „Моята молитва” 

Подкрепи и мен ръката, 
Та кога въстане робът,
В редовете на борбата
Да си найда и аз гробът. 

Преди да се качи на кораба, той пише още

„Аз съм весел и радостта ми няма граница, като си наумя, че “Моята молитва” се сбъдва!”  

Да не гадаем повече как точно е назрял конфликтът. ВСИЧКИ участници в него са хора ДОСТОЙНИ, тръгнали на смърт за род и родина. И не заслужават лековатите обвинения на телевизионни геройчета, възпитани в нашето българохулно време (и кой знай от кого платени?). 

Хиляди предположения може да има. И между тях даже това, че на „горещо съвещание”,  (примерно буйна младежка кавга между печени хайдути), Ботьов е посегнал към револвера и е бил изпреварен от по-опитен стрелец. После, след гнева и фаталния изстрел, ако щеш гризи земята,  ако щеш си тегли куршума. Може и това да го е имало... 

Но са останали ВЕЧНИТЕ СТИХОВЕ, и между тях най-красивият: 

Настане вечер, месец изгрее,
Звезди обсипят свода небесен,
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен! 

И навеки безсмъртното
 

Тоз който падне в бой за свобода,

Той не умира. Него жалеят

Земя и небо, звяр и природа

И певци песни за него пеят!

И вече 146 години святият народ Български мълком ЧУВСТВА това, че

УМРЯ СИРОМАХ ЗА ПРАВДА,
ЗА ПРАВДА И ЗА СВОБОДА! 

Което е ЕДИНСТВЕНАТА желана награда от поета-герой. Сурова справедливост, отвъд обикновените човешки представи. Има ли го другаде по света?

Гарибалди освобождава Италия с 1000 младежи в червени ризи.
Могли ли са да победят Хабсбургската империя тия младежи? Явно, че по-нататъшната окупация на Италия не е била изгодна на империята. И легендарният Джузепе изпълнява деликатната операция по предаване властта на краля на Пиемонт.