Постинг
31.05.2022 10:41 -
14.12.1941 - обявяваме война на САЩ и Англия. 14.12.1989 - първият син митинг бламира президент и парламент
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 767 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2022 15:56
Прочетен: 767 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 01.06.2022 15:56
Забелязал ли е някой досега това съвпадение?
На 14.12.1941 българският парламент приема без гласуване, само с овации, решението за обявяване война на САЩ и Англия.
На същата дата през 1989-та, на площад Народно Събрание първият митинг на учреденото преди седмица СДС, с викове Уууу и "долу БКП" заглушава Петър Младенов, който се опитва да обясни, че член 1 от конституцията обявяващ ръководната роля на БКП, ще бъде отменен ден по-късно.
И двете събития са разрушителни.
Ако някой знае КОЙ е свикал тоя митинг, нека го каже. Площадът НЕ МОЖЕ да се напълни спонтанно в нужния момент. Едва ли ще се намери кой да каже това, но се сещам за един спомен на Стефан Савов, виден основател на СДС. Той невинно сподели, че на първите заседания бъдещите "сини" си говорели на "другарю". И братя американци ги подсетили, че "другари" са враговете. Каква сила била добила тая дума за 45 години!
* * * * *
Като млад специалист във военния авиоремонтен завод срещу аерогара София, зад гърба ми беше бюрото на бивш "царски офицер", вече подполковник. Той съвсем млад участвал в боевете на Първа Българска Армия срещу Германия. А проклетите комунисти свято спазваха правилото - всички воювали там, да не бъдат репресирани. Имах роднина който като младеж имал ръководно място в "Легиона" на генерал Луков, но воювал, дипломирал се като лекар и се пенсионира в ИСУЛ.
От тия двамата "бивши" антикомунисти разбрах, че НЕ СА БИВШИ. Не смееха да се изявяват опозиционно, но първият сподели с мене, как веднага след 9-ти, ако някой му кажел "другарю" на улецата или в трамвая, той с презрение отвръщал "Какъв другар си ми ти бе". Вторият, възпитан мъж, не се е изказвал праед мене срещу комунистите, но нямаше как да не усетя, че в сърцето си ги презира.
Ето защо са били нужни репресиите. Ако тия хаора имаха свободата да се сдружават и да действат, НЯМАШЕ да се случи МОДЕРНИЗАЦИЯТА на България, чийто НАЧАЛЕН КАПИТАЛ беше спестен с родилни мъки от УЕДРЕНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ и затегнатите колани на целия народ. И родителите ми, и аз също. Да, управляващите и офицерите не са затягали коланите като останалите, но и НИЩО ПОВЕЧЕ не са получили освен по-хлабав колан. Иначе е невъзможно. Да обяснявам ли защо, но и в Библията го пише.
* * * * *
Та да се върнем към датата 14-ти декември.
Интересни паралели предлагат събитията през 1941-ва и 1989-та година.му
Първият път, антикомунистическото мнозинство в парламента обявява война, която малко по-късно срива центъра на София и не само там. И ни нарежда между ПОБЕДЕНИТЕ във ВСВ, с ежки репарации изплащани до 70-те години на века. Само териториални загуби ни се разминават, благодарение на участието в състава на 3-ти Украински фронт. Иначе, Чърчил е предлагал ДА НЯМА повече България, а Сърбия и Гърция са искали още територии и повече репарации.
Вторият път ПАК антикомунисти играят съдбовна роля. Те, ПАК с чужда намеса, осуетяват НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО в посрещането на НЕИЗБЕЖНИТЕ щети от СВЕТОВНИЯ катаклизъм. Те възродиха затихналата омраза и така стана новото РАЗДЕЛЯНЕ на народа, в чужд интерес.
Сега никой не напомня ПРОРОЧЕСКИТЕ думи на Петър Младеноав, цитирам по памет, "Всичко ли искате да охулите? Да дойде МЕЖДУНАРОДНИЯТ ВАЛУТЕН ФОНД и да ни диктува своите интереси?".
Е, дойде и ни диктува. И цъфнахме. Помните ли хубавото момиче със сладкото гласче, което всяка вечер обявяваше преди "първите свободни избори", колко дни остават до свободата? Помните ли синята песен
А някъде, някъде, някъде,
хората все са на път,
а ние седим и чакаме
при нас да дойде светът.
Докога все така ще я караме
Докога, докога, докога,
Господи, дай на България
Път, свобода, светлина...
Дали криво се молихме? Риторичен въпрос.
Милиони тръгнаха НАВЪН по нерадостен път.
Други милиони останаха тук, пак без радост...
На 14.12.1941 българският парламент приема без гласуване, само с овации, решението за обявяване война на САЩ и Англия.
На същата дата през 1989-та, на площад Народно Събрание първият митинг на учреденото преди седмица СДС, с викове Уууу и "долу БКП" заглушава Петър Младенов, който се опитва да обясни, че член 1 от конституцията обявяващ ръководната роля на БКП, ще бъде отменен ден по-късно.
И двете събития са разрушителни.
Ако някой знае КОЙ е свикал тоя митинг, нека го каже. Площадът НЕ МОЖЕ да се напълни спонтанно в нужния момент. Едва ли ще се намери кой да каже това, но се сещам за един спомен на Стефан Савов, виден основател на СДС. Той невинно сподели, че на първите заседания бъдещите "сини" си говорели на "другарю". И братя американци ги подсетили, че "другари" са враговете. Каква сила била добила тая дума за 45 години!
* * * * *
Като млад специалист във военния авиоремонтен завод срещу аерогара София, зад гърба ми беше бюрото на бивш "царски офицер", вече подполковник. Той съвсем млад участвал в боевете на Първа Българска Армия срещу Германия. А проклетите комунисти свято спазваха правилото - всички воювали там, да не бъдат репресирани. Имах роднина който като младеж имал ръководно място в "Легиона" на генерал Луков, но воювал, дипломирал се като лекар и се пенсионира в ИСУЛ.
От тия двамата "бивши" антикомунисти разбрах, че НЕ СА БИВШИ. Не смееха да се изявяват опозиционно, но първият сподели с мене, как веднага след 9-ти, ако някой му кажел "другарю" на улецата или в трамвая, той с презрение отвръщал "Какъв другар си ми ти бе". Вторият, възпитан мъж, не се е изказвал праед мене срещу комунистите, но нямаше как да не усетя, че в сърцето си ги презира.
Ето защо са били нужни репресиите. Ако тия хаора имаха свободата да се сдружават и да действат, НЯМАШЕ да се случи МОДЕРНИЗАЦИЯТА на България, чийто НАЧАЛЕН КАПИТАЛ беше спестен с родилни мъки от УЕДРЕНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ и затегнатите колани на целия народ. И родителите ми, и аз също. Да, управляващите и офицерите не са затягали коланите като останалите, но и НИЩО ПОВЕЧЕ не са получили освен по-хлабав колан. Иначе е невъзможно. Да обяснявам ли защо, но и в Библията го пише.
* * * * *
Та да се върнем към датата 14-ти декември.
Интересни паралели предлагат събитията през 1941-ва и 1989-та година.му
Първият път, антикомунистическото мнозинство в парламента обявява война, която малко по-късно срива центъра на София и не само там. И ни нарежда между ПОБЕДЕНИТЕ във ВСВ, с ежки репарации изплащани до 70-те години на века. Само териториални загуби ни се разминават, благодарение на участието в състава на 3-ти Украински фронт. Иначе, Чърчил е предлагал ДА НЯМА повече България, а Сърбия и Гърция са искали още територии и повече репарации.
Вторият път ПАК антикомунисти играят съдбовна роля. Те, ПАК с чужда намеса, осуетяват НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО в посрещането на НЕИЗБЕЖНИТЕ щети от СВЕТОВНИЯ катаклизъм. Те възродиха затихналата омраза и така стана новото РАЗДЕЛЯНЕ на народа, в чужд интерес.
Сега никой не напомня ПРОРОЧЕСКИТЕ думи на Петър Младеноав, цитирам по памет, "Всичко ли искате да охулите? Да дойде МЕЖДУНАРОДНИЯТ ВАЛУТЕН ФОНД и да ни диктува своите интереси?".
Е, дойде и ни диктува. И цъфнахме. Помните ли хубавото момиче със сладкото гласче, което всяка вечер обявяваше преди "първите свободни избори", колко дни остават до свободата? Помните ли синята песен
А някъде, някъде, някъде,
хората все са на път,
а ние седим и чакаме
при нас да дойде светът.
Докога все така ще я караме
Докога, докога, докога,
Господи, дай на България
Път, свобода, светлина...
Дали криво се молихме? Риторичен въпрос.
Милиони тръгнаха НАВЪН по нерадостен път.
Други милиони останаха тук, пак без радост...
Кризата за съставяне на правителство е о...
Единствено партията на корупцията иска о...
© Путин използва разделението на Запада
Единствено партията на корупцията иска о...
© Путин използва разделението на Запада
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3577
