В казармата, както навсякъде преди 10-ти, имаше "Прегледи на художествената самодейност". Имаше и в нашия полк такова състезание между батальоните.
Хорът на нашия батальон изпълняваше песен със соло. Пееше го пред строя един  сержант, надарен с мощно образувание под гърба. Някой беше забелязал, че на един висок тон това образувание яко подскача. Човекът си е стискал въздуха срещу изпускане. Всички хористи научиха за това явление и когато то наближаваше, всички гледаха не диригента, а солиста под кръста. И се усмихваха без връзка със сериозния текст. 

А диригентът и публиката се чудят кво става...

КОЛКО Е ВАЖНА ГЛЕДНАТА ТОЧКА!!!

Веднъж една дама, като гледаше натюрморт с калии на дълги дръжки в профил каза "Я, колко прилчат на вдигнати крака". Погледнах, наистина приличаха. Но на един мъж това по-трудно ще дойде на ум, щото мъжът много по-рядко от жената ще погледне веещи се вдигнати крака. И тук гледната точка определя  прословутото различие в женското и мъжкото виждане...

В нашето апокалиптично и политизирано време, даже безобиден виц носи политически асоциации. Например, потомците на тия 5%, които преди 9-ти са имали добър стандарт, а някои даже са учили в Европа, пили са кафе във Виена и са пазарували мода в Париж, мразят 9-ти септември. Обратно на тези, които преди 9-ти са опитали от скритата безработица и мизерията на малоимотните или безимотни селяни, или беднотията на работниците, чиито "децата им мрат в задушната смрад", както пише Вапцаров, тоя поет с наистина починало в бедности дете, пази Боже. А е имало и безработни в градовете...

И моята родна къща, като почти всички в Софийския краен квартал Надежда, беше скромна, и влагата пълзеше от пода нагоре. А имах съученик, чието семейство живееше в една стаичка с "под - гола пръст", както пише Вазов в "Елате ни вижте". Веднъж влезнах в тая стаичка, съученикът се разшета и... помете с ръка трохите от масата върху пръстта на пода... Срещнахме се случайно 38-годишни в експрес Чайка към 1980-та. Зарадвахме се и си поговорихме. Той беше барман там и купил втори апартамент, щото при развод загубил първия. Аз бях инженер и далече не бях спечелил за един апартамент.
 
Така също потомъкът на богато семейство, колегата блогер Leonleonovpom и аз, не можем да се разберем за живота преди и след 9-ти, както и за ролята на Стефчо Стамболов.

Здравей, krumbelosvet. Заппознат съм с написаното от Леон. Мисля, че моят коментар под темата е много точен по отношение на Стефан Стамболов. Той е довел цар Фердинанд, виновник за двете национални катастрофи, но не сме имали потомък на царските родове. При българите не се приемат такива, които не са от царска династия. Иначе той или някой друг със заслуги за освобождението да е станал. Затова търсим след освобождението княз.
Поздрави!

Знам и за руските кандидати - някакъв черкезки княз, който преди това отстъпил правата си на руския цар, после скандинавски (май шведски) принц, който писал на царя, че остава негов поданик, но не може едновременно да е и български княз. Знам.
Но греховете Стефчови не се изчерпват с довеждането на Фердинанд. Фердю е за капак, за да прадължи ЗЛОТО стефчово и след смъртта му. Добре, че Борис не прилича на баща си, но е получил наследство, от което е трудно да се отърве!

На баща ми по-малка сестра е умряла от дифтерит. Дядо ми нямал триста лева за доктор, защото преди това полицията събрала произведения от селяните тютюн на едно широко място в реката и го изгорила – било по време на Голямата криза от тридесетте години.

Изгорили са тютюна, вероятно заради нарушения на данъчни закони. Но СТИЛЪТ на действие на полицията, е остатък от Стефчово време - война със своя народ. Можело е просто да ги обложат с някаква глоба. Криза е, а тютюнът е имал пазар, иначе няма да го произвеждат селяните.
По време на соца всяко селско семейство можеше да отглежда тютюн на земята за лично ползване, и държавата го изкупуваше до лист. И аз, беден инженер, съм участвал в производството на тютюн и копринен пашкул, беше добре платено.
А родният ми квартал Надежда в София, получи водопровод и канализация към 1953-та, клозетите бяха дворни, банята беше квартална и се препълваше в събота и неделя...

Човек може да бъде роб на гледната си точка ако не се сеща, че има и други гледни точки. Уви, някои хора не се сещат.