Всяко село има обиди за съседното, от шеговити до отровни. Подобно е и между съседни народи, особено ако са воювали. Един пътешественик беше обходил множеството кавказки племена и установил, че най-добре се приемат лошите думи за съседите. Свидетел съм, как на границата между Грузия и Армения, грузинският шофьор злословеше арменците, също християни. А ако християни и мюсюлмани живеят в една империя под мюсюлманско управление?

Най-масовата обида срещу българите от османлийте е "керета" - страхлив. И има защо. Българинът не само няма право да носи оръжие, но е опасно да се защитава и с голи ръце. През 1851-ва един от сподвижниците на поета Шандор Петьофи отсяда за кратко във Видин. Той свидетелства, че често може да се види как турско дете бие с тояга български селянин, а той не смее да се защити. Ясно защо - таткото гледа отнякъде как синчето ще обере гяурина, и ако той вдигне ръка, тежко му. По това време в града един турчин застрелва поп посред бял ден и е осъден на...  две години изгнание. Ясно колко е изпълнил "присъдата". 

Основоположникът на съвременната политология Николо (ЧИД) Макиавели пише, че за народа с лекота се говори лошо, а за видните граждани не или с голяма предпазливост, защото не е безопасно. Така се говори лошо за българите, РАЯТА в турско.

И тука се случва ИСТОРИЧЕСКИ ФЕНОМЕН. Като знаят колко боли обидата на народ, някои българи започват при караница да обиждат така сънародници. И ТОВА СЕ СЛУЧВА ДО ДНЕС!!! Невероятно но факт, ДО ДНЕС СЕ СЛУЧВА!!! За последен път го чух на улицата преди 3-4 години, а в медиите, нета и блог.бг е ежедневие. И името на ругателите е ЛЕГИОН!

В предния си пост нарекох такива ругатели мазохисти. Незаслужено милостиво ги нарекох така. Те са по-близо до шизофрения с раздвояване на личността - хем са българи и уж патриоти, хем ругаят българите. Уж били ругаели недостатъците им. Но като ругаят тия недостатъци, ЗАЩО не споменават конкретните им носители, а обобщават за българите?

Зтова тук ще разгледам накратко ПЪРВОТО ЛИТЕРАТУРНО ОТРАЖЕНИЕ на тая шизофрения, с известното "Не сме народ, а мърша" на Петко Славейков:
"Не сме народ а мърша..." доказва обратното Това не е парадокс, а прост исторически факт, игнориран по вековна традиция. Дядо Славейков, човек почти свят, в един момент е избухнал от чисто партиен бяс по повод... липсата на кворум на събрание на читалищното настоятелство в Цариград. А годината е 1875, въстанието е близо и патриотите не мислят за книги, а за пушки! Затова ги няма в читалището.
 
Още преди да стане дядо, Славейков участва в извоюването на църковна независимост от гръцкия патриарх и в построяването на Българското читалище в Цариград. Сърцето му пее от радост. Но в 1875г. читалищното настоятелство за първи път не събира кворум. Идват 12 от 37 членове.

Поетът е попарен – партията на Младите, работеща за свобода чрез оръжие, е взела връх. А Славейков, заедно със Старите, е против въстание, заради сигурните реки от кръв, и несигурния резултат. За гнусните унижения да не говорим. Кой може да осъди за това един многодетен баща?

Прославеният стар борец за свобода чрез просвета, явно изпада в партиен бяс и иска да ухапе колкото може по-отровно. Той знае от детство на свой гръб, че най боли обидата на народ. (Не всички народи са имали случай да изпитат това.) И великият родолюбец пише въпросното стихотворение, в което има и по-мръсни думи от „мърша”.

Така в литературата влиза един трагичен феномен, заимстван от поробителя много преди това и запазен до днес - да ругаем българите и България при всеки неприятен случай. Например задръстване на пътя, поледица или ЖП-катастрофа. Макар, че всеки ден слушаме за подобни и по-лоши случаи в чужбина.

Примерите са безброй и всеки помни купища от тях. Помним и избухването на Божидар Димитров срещу "тоя ши.ан народ" по повод съмненията за мощите на св Йоан Кръстител, намерени край Созопол. А кой знае по-добре от Б.Д., че няма на света мощи, които да не са подлагани на съмнение? Марк Твен например, в книгата си "Глупаци в чужбина", се подиграва с всички мощи и реликви по света. Той видял в различни катедрали 3-4 истински Христови трънени венци, безброй пирони и трески от кръста и няколко черепа на св. Йоан Кръстител.
На следващата година „мършата” се вдига на въстание, за да заслужи с кръв свободата. И я заслужава. Но писаното остава. И до днес, щом на някого му се дохапе, злобно цитира "Не сме народ...".
Кое е по-трудно – да основеш читалище в Цариград, или да отидеш на събрание в него? Едни и същи хора са направили трудното и не са направили лесното, по благородна причина. В с и ч к и  без изключение нападки срещу българите, не са по-справедливи от въпросната.
За нито един порок не е доказано, че е само наш, или че го имаме повече от други народи в подобни условия. Който не е съгласен, нека да посочи такива доказателства.

П П : Партийният бяс и тежките му усложнения не са наш патент. В първия пост на моя блог - „Нещастието на българите и партийният бяс" от 13.05.2015 - споменах за документирани от Гьоте прояви на партиен бяс в Германия и Англия преди повече от два века. Тоя бяс води, като НЕОЧАКВАН СТРАНИЧЕН ефект, до ПРЕЗРЕНИЕ към С В О Я Т А страна. И такова презрение, пренесено в американските колонии, води до тяхното отделяне от Англия и основаването на САЩ. Днес у нас и партийният бяс, и САМОПРЕЗРЕНИЕТО са на лице,..  

Прав си. Няма порок, който да е присъщ само на българите. Включително предателството, за което толкова се самообвиняваме.
Отчитането на обективната действителност обаче, не е ругателство. Че масово ни владее глупост и простотия е вярно. Всеки ден се сблъсквам с тези явления. Особено простотията. Те се леят от екрана на телевизора.