Помня всичките си учители. И някои от тях обичах, а сега - всички!

Първата ми учителка, Дейкова от Луковит, е сестра на една от учителките на малкия Симеон ІІ, а може би тя самата. Тогава, 1949-51-ва година, не знаехме това. Случайно го прочетох неотдавна. А се виждахме до военната ми служба. После изгубихме връзка. В скромния й апартамент на ул. Преспа до черквата Св. Седмочисленици, гледах с отворена уста един "царски" предмет - филигранна сребърна кошничка с изкуствени дюли. Фина жена, не може близостта с нея да не е оставила следи.

За добро или не, през 1952-ра ме приеха в детския хор Бодра Смяна, където срещнах други забележителни хора - диригента Бончо Бочев и дъщеря му Лиляна. Дали ранното общуване с тия ДУХОВНИ личности не ми създаде малко грешна представа за света?

Имах и класна от Ослековия род в Копривщица. От нея зная, че преди ВСВ София е била град по-чист от Париж. Такъв беше и доста след войната. Центърът се миеше с питейна вода всяка вечер, и крайните квартали от време на време.

Но споменах СЪДБОВЕН учител, и той за мене беше математикът Янков, около 30-35 годишен. Господи, математик-апостол с възрожденски дух!

От първи клас си бях сила по математика, но в края на 7-ми клас се случи да отсъствам по болест точно когато са преминавали от смятане с числа, към смятане с букви. Шок! Как се смята, като не знаеш стойността на буквата! Нямаше време да наваксам изоставането, на матурата учителката ми реши задачата с букви, и влязох в гимназията с тая дупка в знанията. (Тая учителка, пред пенсия, ме беше обикнала след като в нейния час ми потекоха сълзи, когато някой спомена думата "баба". А моята беше починала наскоро...)

Та Янков, като влезе в клас още първия час обяви:
- Драги ученици, ще считам, че досега не сте учили математика и започваме отначало!
И не само думите му бяха окуражителни. От него струеше естествена, вродена ЧОВЕЩИНА, да не кажа любов, защото никой не би го казал тогава. Просто си беше такъв. Преподаваше с чувство, с мимика, жест и поза. Приковаваше вниманието. А аз не обичах да уча вкъщи, затова внимавах в час. И математиката ми стана песен. Заради тоя Човек с главна буква, математик-апостол с възрожденски дух.

И са малко инженерите които са си служили с математика повече от мене. .Дипломната ми работа получи блестяща рецензия заради решаване на технически въпрос с математически доказателства.  Даже едно научно изследване със съществена математическа страна, стана май главното дело на живота ми. Освен децата и внуците.

Едва ли е още между живите учителят Янков.
Сега би трябвало да е над 100-те.
Вечна му памет,.
Моите деца знаят за него, дано да разказват понякога.

И аз заобичах всичките си учители. И даже с една – учителката по литература от гимназията, искам да се срещна. Ако е жива, разбира се. И с класната също.

Разбирам те, колега 55.
Нашият клас празнува за последен път годишнина от абитуриентската вечер през 2010-та, 50-годишнина. И класният, литератор, беше там, над 80-годишен, вдовец с нова жена, и с... любовница една от съученичките, лекарка в САЩ и вдовица, пристигнала специално за случая. Наскоро почина.
Мислех тоя класен за литературен и театрален Дон Кихот, а той бил най-вече любовник. Подари ми книжки с поезията си, та оттам разбрах.
Кво ли не се случва по света и у нас.