Починал е поетът Ивайло Балабанов, светла му памет.

От посветения на него пост на колежката по блог wonder, избрах едно от неговите стихотворения,


ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Ивайло Балабанов

Европа – млада и непохитена,четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета, Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини, гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали и замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали и плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета, градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма, широка колкото следа от лъв,
но стана страшна вълча яма,покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа, със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа и турците не стигнаха Париж.

РОДИНА
Ивайло Балабанов

В мадоните от ярките плакати,
в платена песен, във неискрен стих,
във символи, във гербове и дати
не съм те търсил и не те открих.
Не те сравнявам с образа на мама,
защото мама просто е жена,
а ти сияеш вечна и голяма
като дъга на трите времена.
Животът ни под твоя свод минава
като под речен мост и точно там
мен твоят Левски ме дари със слава,
а твоите предатели - със срам.
За мен не си дори в хемоглобина,
със който те пренасям в син и внук,
а в най-обикновената причина:
мен просто ме боли да бъда друг!

!

Само в "копи-пейст" заслужавам палец нагоре. Малко малцинство мислят като него, между които Гергер и Апоапо. Но пък са изключително активни. Като че им плащат.