За мене е смъртна тъга да видя запустяло училище, което помня шумно и весело, пълно с деца. А така стана сега в повечето села, май в 4/5 от селата.

От 1974 често пътувам по подбалканската ЖП линия. В теснината, някъде в селата около Мирково, има училище в ниското до реката под жп-моста. Влакът минава на 50-ина метра от горните етажи. Свикнал бях да го виждам спретнато, често с играещи деца в малкия двор. Някъде около пет години след промените първо изчезнаха децата, после сградата започна да вехне и да се руши. И днес много хора ще го вдят от влака.

И причината за това опустяване е... разрушаването на земеделските кооперации и "РЕАЛНИТЕ ГРАНИЦИ" в които земята се реституира БЕЗ КОМАСАЦИЯ.
 
  Не са били случайна дивотия тия "реални граници", а начин за превръщане в БЕЗРАБОТНИ на българските селяни, ВСИЧКИТЕ те ДРЕБНИ собственици в сравнение с развитите страни. Парчетата земя които им бяха върнати, са малки, пръснати по поля и баири, чиито вековни синори бяха премахнати при уедряването в ТКЗС (синорът беше 50-ина сантиметра широка "гранична полоса" от нахвърляни камъни и плевели, педя високи, повечето останали от турско). В тия нивици трактор не може да влезе, а работен добитък вече нямаше.

В Германия например, една ферма не може да е ефективна с под 1000 декара земя. А у нас, по закон от преди 9-ти, едно семейство не може да притежава повече от 200, а в Добруджа 300. И така през 90-те години на миналия век наследниците на най-богатите селяни получиха по 50-60 дка, на средните - по 8-10, а на бедните почти нищо.

Така земята пустя, докато се появиха едрите арендатори. Но те сеят само зърно и слънчоглед, механизирано производство. И селската работна ръка стана излишна (с нищожни изключения). Земеделците се пръснаха, кой по градовете, кой в чужбина, освен пенсионерите. България остана почти без свое производство на зеленчуци, плодове, тютюн и др, а селата опустяха, и най-вече техните УЧИЛИЩА и църкви. Да видиш опустяло училище, е смъртна тъга. Това ни донесе "промяната" радваща разни блогери като мисани, хетмани и простоли.

Друга тема е ЗАЩО е бил нужен тоя закон преди 9-ти. Накратко, заради това, че е НЯМАЛО ДОСТАТЪЧНО ПРОМИШЛЕНОСТ, която да поеме скрито-безработните дребни собственици на земя. И за да не попълнят те в градовете армията на безработните и бездомните, се налага тоя закон.
 
А няма промишленост заради националните катастрофи, доведени от Фердинанд, а той - от Стамболов, кумирът на същите мисани, хетмани, простоли и тути куанти в блог.бг. Тия катастрофи са след загубини войни, водени с пари от заеми, които трябва да се връщат заедно с военни репарации, след като са избити мъже в цветуща възраст и са отнети територии.

Мизерията и гладът след Първата Световна Война например, са описани от Смирненски, починал на 25 години от туберкулоза, поради хронично недояждане. При такава мизерия не може да има индустриализация.

И оскъднте 10 декара на дядо ми, които са го прогонили от село Волуек (добре, че е намерил работа в строящите се железници ПРЕДИ КАТАСТРОФИТЕ) тия декари, намалени от земи отчуждени за пътища и жилища, с брат ми се пренудихме да продадем. Защото цялото село продаваше заради цената от 20-22 евро за МЕТЪР квадратен. Капарото ми го плати чужденец с близкоизточен вид...