Струва си накрая да споменем и сатирата на Радой Ралин. Вече съм писал в блог.бг, че той е един истински но ЗАБРАВЕН поет, и прехвален сатирик. По политически причини. Ще се изясня по възможния най-кратък начин:
Още от юноша (роден е в 1922-ра с истинско име Димитър Стефанов Стоянов), Митко е ремсист и протокомунист, член на РМС - работнически младежки съюз. Показателна за цял живот е първата му публикувана епиграма. В лявата преса която момчето четяло, бил критикуван някойси финансов министър. И бъдещият Радой пише епиграма в 4 думи "Фигура суха, глава куха", която била отпечатана, имала успех и уви, тласнала творчеството му в грешна насока.
Защото какво е разбирал юношата от финанси? Колкото е разбирал по-късно от държавно строителство, когато пише знаменитата епиграма за бай Тошо "Сит търбух, за наука глух". И великияг Борис Димовски я илюстрира със свиня, на която опашката е подписът на Тодор Живков. А тоя търбух глух, създаде десетки научни институти и е работил за БЪДЕЩЕТО, защото каза "Ние знаем, че тия институти засега не са на най-високо равнище, но ще бъдат"! Това във време, когато всеки лев беше нужен и не достигаше за машини, заводи, жилища, потребление. Търбухът е отделял пари и усилия за НАУКА!!!
И друга знамента епиграма "Чрез копелдизация към велика нация". По повод, че бяха озаконени извънбрачните деца, които се увеличаваха по СВЕТОВНА тенденция. И защото нашата раждаемост изоставаше от малцинствата. Виждате докъде стигна тоя процес, сега. А още през 70-те години това се е предвиждало и са вземани цяла система от мерки. А Радой пише за копелдизация. Както като юноша за финанси.

Поставяше се над него. Нищо и половина като "поет", но с огромно его. А българинът е добър и способен! Но му се пречи на развитието- отвън! И преди и сега. Всики българи, които са от моя приятелски гръг са 100% в чужбина, резлизирани топ-специалисти. Същите бяха подтискани и унижавани в Родината си. Лаладжии и тарикати като бат Радой обаче ВИНАГИ са били добре и под крилце: Може пък скоро да имаме остра нужда от такива "дисиденти",....

Без да съм специалист по поезия, не мисля като морския за Радой.
Потресъл ме е един негов стих, който все едно е писан за моя роден квартал Надежда в София и родната ми улица Порой:

Тоя стар квартал където
Сродява всички бедността,
И още непроходило детето
До гроба знай си участта

Където всеки всикиго познава
колко грехове и ризи притежава
...

Недостатъкът му е НАИВНОСТ, но това не е ли присъщо на много поети? За мене изглежда ЛОШ КЪСМЕТ, че се е подхлъзнал към епиграмите. За неща които не разбира.
От Радой е и стихотворението "Една девойка ме попита", изпято като песен от незабравимия за моето поколение сценичен партньор на Георги Парцалев, Енчо Багаров. Крилати "Пушкински" стихове, които мислех, че са от Валери Петров...

Този Светослав Пеев направи много хубаво изказване. Браво на него за тези думи. А изразът "душицата" наистина направи неприятно впечатление.

а ролята на Аспарух в едноименния филм кой игра? Светослав Пеев. Ама ти не гледаш филми, касаещи събития преди 9 септември 1944 година.

Не, НЕ, Н Е Светослав (Славчо) Пеев игра Аспарух, а СТОЙКО, С Т О Й К О Пеев го игра, Бог да го прости.
И аз не пиша срещу Славчо, а ЗА него, и то ПОЛОЖИТЕЛНО.