Постинг
01.02.2020 18:07 -
Как 5-6 годишен станах "цар на Зарезана" в село Бутово
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 651 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2020 23:27
Прочетен: 651 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 05.02.2020 23:27
Гостувахме на баба през ваканцията, аз брат ми и майка ни. Вуйчо беше въздържател, а дядо железничар на гара Левски, нямаше кой мъж да отиде да зарязва лозята. Процесията в чест на св.Трифон-Зарезан се зададе откъм черквата, и в последния момент жените решиха да изпратят с нея мене и брат ми, малко по-голям.
Вързаха на мене едно шишенце "юсче" към 150 гр, а на брат ми по-голямо, и ни пуснаха. Ние тръгнахме спокойно, щото бяхме свикнали, че всички ни се радват. Но ни бяха пуснали БЕЗ ХРАНА! Ако са се били уговорили с роднини да ни поемат, ние не знаехме. Зарязваха мъжете, попът пя, и народът насяда да яде и да пие. А ние стърчим в неловко мълчание. Но бързо ни поканиха някъде и седнахме.
На края на пиршеството, започнаха да избират "цар на Зарезана". Вдигнаха тържествено на рамене един, но той трябва да е отказал, щото след малко вдигнаха друг. Трябва и той да е отказал, защото изглежда "царят" е трябваро да почерпи ВСИЧКИ.!!!
Ние спокойно се прибрахме, а баба и майка гледат от портичката към площада, където множеството НЕ СЕ РАЗОТИВА. По едно време майка вика "Мамо, тия гледат към нас". И докато издума, народът тръгна и спря пред бабини. С МУЗИКАТА начело. Духова музика от българи, пълен комплект, даже туба-бас имаха, и репетираха ПО НОТИ!!!
- Сулмиьо (баба беше Соломия, на цар Соломон). Внуците ти са царе на Зарезана, срещай гости!
А в къщи няма мъже да им се опрат. Вуйчо с приятели, дядо на работа. На село всичко се знае. Знаят още, че баба НЕ СИ Е ПРОДАЛА ВИНОТО, чака да се дигне цената. И тълпата нахлу в "дюкяна", огромна стая с двойна врата към улицата. Които не успяха, останаха отвънка. А майка и баба започнаха да изнасят котлите с вино, щото царе имат и музиката свири пред вратата.
Аз, по-малък от всички, нямах поглед за събитията по-далече от съседите. И един от тях, знаел е, че баща ми е комунист, ме зачекна кротко на политика. Комунизмът бил ПЪРВОБИТНА работа и такива от сорта. У нас в София обаче радиото не се спираше, и аз бях в курса на темата. Човекът се отказа да ме наддумва и накрая множеството все пак се разотиде.
Така с брат ми бяхме "царе" час и половина, за сметка на бабиното вино.
А баба имаше учени братя, които са й доставяли винарски книжки. Тя дезинфектираше бъчвите със запалена сяра, а след като налее ферментиралото вино, пускаше вътре в специално "чорапче" на конец (като при чая) шепа стафиди, които да поддържат слаба ферментация, за да хвърля виното "искри". И това са знаели селските гяволи...
Но ако не беше станало така, щях ли сега да имам спомен? Светла им памет на скъпите хора, и на гяволите съселяни, щото едва ли е останал някой жив от героите. Интересно, дали помни разкази някой от потомците им.
Вързаха на мене едно шишенце "юсче" към 150 гр, а на брат ми по-голямо, и ни пуснаха. Ние тръгнахме спокойно, щото бяхме свикнали, че всички ни се радват. Но ни бяха пуснали БЕЗ ХРАНА! Ако са се били уговорили с роднини да ни поемат, ние не знаехме. Зарязваха мъжете, попът пя, и народът насяда да яде и да пие. А ние стърчим в неловко мълчание. Но бързо ни поканиха някъде и седнахме.
На края на пиршеството, започнаха да избират "цар на Зарезана". Вдигнаха тържествено на рамене един, но той трябва да е отказал, щото след малко вдигнаха друг. Трябва и той да е отказал, защото изглежда "царят" е трябваро да почерпи ВСИЧКИ.!!!
Ние спокойно се прибрахме, а баба и майка гледат от портичката към площада, където множеството НЕ СЕ РАЗОТИВА. По едно време майка вика "Мамо, тия гледат към нас". И докато издума, народът тръгна и спря пред бабини. С МУЗИКАТА начело. Духова музика от българи, пълен комплект, даже туба-бас имаха, и репетираха ПО НОТИ!!!
- Сулмиьо (баба беше Соломия, на цар Соломон). Внуците ти са царе на Зарезана, срещай гости!
А в къщи няма мъже да им се опрат. Вуйчо с приятели, дядо на работа. На село всичко се знае. Знаят още, че баба НЕ СИ Е ПРОДАЛА ВИНОТО, чака да се дигне цената. И тълпата нахлу в "дюкяна", огромна стая с двойна врата към улицата. Които не успяха, останаха отвънка. А майка и баба започнаха да изнасят котлите с вино, щото царе имат и музиката свири пред вратата.
Аз, по-малък от всички, нямах поглед за събитията по-далече от съседите. И един от тях, знаел е, че баща ми е комунист, ме зачекна кротко на политика. Комунизмът бил ПЪРВОБИТНА работа и такива от сорта. У нас в София обаче радиото не се спираше, и аз бях в курса на темата. Човекът се отказа да ме наддумва и накрая множеството все пак се разотиде.
Така с брат ми бяхме "царе" час и половина, за сметка на бабиното вино.
А баба имаше учени братя, които са й доставяли винарски книжки. Тя дезинфектираше бъчвите със запалена сяра, а след като налее ферментиралото вино, пускаше вътре в специално "чорапче" на конец (като при чая) шепа стафиди, които да поддържат слаба ферментация, за да хвърля виното "искри". И това са знаели селските гяволи...
Но ако не беше станало така, щях ли сега да имам спомен? Светла им памет на скъпите хора, и на гяволите съселяни, щото едва ли е останал някой жив от героите. Интересно, дали помни разкази някой от потомците им.
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
Как великите автори могат да подменят ис...
Жени чакат розата на унижението. Печалба...
Как великите автори могат да подменят ис...
Жени чакат розата на унижението. Печалба...
Следващ постинг
Предишен постинг
Виното ни беше "Алжирка", чиста. Бадемите бяха от меките, дето се чупят с ръка- когато бяхме много гледни, ядяхме ги с черупките.
цитирайВсяка ваканция, докато беше жива баба, от първия до последния ден, бяхме на село. И главно за риба по река Ломя, приток на Осъма. Най-тъжният ден беше връщането в София. То ква София, калната или прашна Надежда, с жълтите августовски треви по улици и полета. Но срещата със съучениците и миризмата на нови учебници скоро ни връщаха тонуса...
А един приятел от квартала до сегашното Спортно Министерство, нямал баба на село и летувал по паважа или в каменното корито на Канала под Орлов Мост.
цитирайА един приятел от квартала до сегашното Спортно Министерство, нямал баба на село и летувал по паважа или в каменното корито на Канала под Орлов Мост.
krumbelosvet написа:
. след като налее ферментиралото вино, пускаше вътре в специално "чорапче" на конец (като при чая) шепа стафиди, които да поддържат слаба ферментация, за да хвърля виното "искри". .
ПРЕДПОЛАГАМ!
Наистина било буре според нета. От детството не съм виждал отблизо тия съдове, нито съм чувал кое какво е.
Виновен за грешката ми е певеца, който пее
"Има долу в бъчвите
толкова горчив пелин".
Не го е срам!
цитирайВиновен за грешката ми е певеца, който пее
"Има долу в бъчвите
толкова горчив пелин".
Не го е срам!
Търсене
За този блог
Гласове: 3577
