Не сме били близки, макар че четири години сме били много близко.

Две години в драмсъстава на Пионерския Дворец, под режисурата на незабравимия Асен Траянов.

И две години в поделение 80960, свързочният полк в Самоков.

ТОЙ БЕШЕ ЯРЪК И ПРАЗНИЧЕН ДАЖЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО.!!!

Славата му отиваше. Никога не заболя от звездомания.

Беше звезда и в казармата. Развличаше войниците. Не стоеше мирен.

На една забава в съседно село, паднал на колене пред една местна фея и й заръсил комплименти. Това се разправяше между войниците с голям кеф.

Веднъж спахме четири души в една палатка. Било е 17 срещу 18 юни 1962. Запомнил съм датата, защото на Шумнатица над Боровец където бяхме, през нощта натрупа сняг. И защото на 18-ти е роден Георги Димитров. Какво ще си говорят четирма войници преди сън, освен за момичета. Ламбо не се включи, може би защото е имал повече опит. Но като му омръзнаха нашите приказки, изтърси:
- Боже, какви мъже, пък тръгнали с жени. 
С "хомо" тон.
Аз го давах грубиян.
- Ламбо, шти омаам един!
- Ах, моля те, удари ме!
Как ще го удариш!
Нямаше нищо хомо в него, чист майтап!

И от юноша БЕШЕ АРТИСТ, за разлика от мене, макар че ония две години в Пионерския играх главните роли с Ванча Дойчева, а той по-второстепенни. Сигурно той не е искал главна роля. Вече беше изиграл такава във филма "Следите остават" по знаменития детски роман на Павел Вежинов. Може би в сравнение с него разбирах, че не съм за артист и не кандидатствах в Театралния.

После сме се засичали по мероприятия на БСП. Аз в масовката. Виждах, че ме е познал, но не му се обаждах. А знаех, че е много, как да кажа, НАРОДЕН. Но нямаше какво да си говоря с една звезда. Не сме били близки. Може би си бях темерутин.

Прощавай, Ламбо, прощавай.
Светъл човек, светла му памет!
Нещо от нас си отива.
Нещо добро. И КРАСИВО.

Голям артист беше! Ти знаеш това по- добре от мен!
Нашият Ален Делон!
Мъчно ми е!
Може би, заради онази Новогодишна програма с французойката!?
Може би, защото "беше" от...Твърдица? !Българската твърдина, откъдето са и прадедите ми!
Може би защото, бях ученик още, улиците опустяваха заради него! Заради " На всеки километър"

С него си отиде и част от юношеството ми!

Да е светла паметта му!

Благодаря. Светла му памет.