Симеон Радев (1879-1967), авторът на знаменитите "Строители на съвременна България", подробно описва пренията по "Общенародния въпрос"  в търновската черква "Св. Никола", преди официалното откриване на Учредителното Народно Събрание на 10.02.1879г., и след откриването, до 14-ти март.

Това е въпросът за българските земи в Тракия и Македония, останали под чужда власт след Освобождението. Над 40 дни Събранието не може да започне работа върху конституцията, която неизбежно би дала нова ЮРИДИЧЕСКА сила на РАЗДЕЛЕНИЕТО на народа и земите на България..

Тук ще цитираме накратко Уикипедия:

"Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя^[1].

Състои се от 229 български народни представители: избрани от гражданите, назначени от Временното руско управление (ВРУ) и по право като висши администратори на ВРУ, както и представители на няколко обществени организации – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество. Задачата му е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков."
...
"Народните представители в Учредителното събрание не са случайни хора: значителна част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, 2/3 от всички депутати владеят френски, а половината – френски и друг език, около 70 души са активни участници в национално-освободителното движение преди Освобождението^[8]. Като професионално занимание най-много са представителите на възрожденската интелигенция: учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари, но има и търговци, занаятчии, селяни^[9]. Налага се изводът, че въпреки дългото османско владичество българският народ е в състояние да излъчи достойни и способни представители, които показват далновидност в непозната за тях дейност – парламентарната, и стават първите строители на съвременна България." 

 Ораторите са наясно, че РАЗДЕЛЕН народ НЕ МОЖЕ да има нормален живот. За да не се провали събранието, се прибягва до върховния авторитет тогава - Царят-Освободител, за да повярват депутатите, че обединена България в момента е невъзможна!

Но такава рана зараства ли?

В С И Ч К И български дейци си блъскат главите за решение. И понеже ВСИЧКИ велики сили, и ВСИЧКИ съседи са против, и задачата е НЕВЪЗМОЖНА, мнозина "намират" своята надежда-утешителка в невероятно-дръзки планове. Плановете са РАЗЛИЧНИ, но всеки от тях се нуждае от ОБЩО подчинение за общо ДЕЙСТВИЕ. И всеки търси да наложи своя план. Които не харесват неговия план, са "предатели" "подлоги" и др. видове долни престъпници.

Не е ли така до днес?

А КОРЕНЪТ НА НАШИТЕ ПАРТИЙНИ БЕСОВЕ, е Н Е В Ъ З М О Ж Н И Я Т национален идеал...

"А КОРЕНЪТ НА НАШИТЕ ПАРТИЙНИ БЕСОВЕ, е Н Е В Ъ З М О Ж Н И Я Т национален идеал..."

За жалост такава е горчивата истина. И на парламента е записано - като паметен надпис: "Съединението прави силата!"

Според древната легенда и Хан Кубрат е формулирал тази очевадна истина. Всяко разединение отслабва. Нашата нация плаче за обединение - в името на майка България. Но дали ще доживеем да видим такова обединение. То стана например в Испания. Значи е по принцип възможно!

Но прочетох веднъж, че според Дънов българите сега се наричат другояче. Как ли? Щото и у нас са останали българи. Дали са много?